Успение на Пресвета Богородица

Във Вторник, 15.08.2017 г.
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Празнична Утреня от 9.30 ч.

Света Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

Свето Преображение Господне

Преобразил си се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците си Твоята слава според силите им; нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе!

Ето как Църквата възпява днешният празник! Той ни подсказва, че Господ дава на вярващите да "вкусят" от Неговата слава според силите ни, според както всеки от нас може да я възприеме: един е облят от нея по-обилно, друг - по-оскъдно според нашата вяра и дръзновение, но всички ние сме Божии чеда и ако неотклонно следваме Господа, в бъдния век Той ще ни даде да съзерцаваме славата Му изобилно и преизобилно!

Нека светото Преображение да ни послужи и за наше собствено преобразяване, тъй че в ума и сърцето ни да пребивава образа на вечния живот и да прогонваме от тях образа на временното и суетното!

Отец Симеон ще бъде в годишен отпуск до 11 Август.

В Неделя, 30 Юли и Неделя 6 Август Храмът ще бъде отворен за поклонение до 13:30 ч. Иподякон Мартин ще чете Часове и Изобразителни от 11:30 ч.

В Неделя, 13.08.2017 г.

Възкресна Утреня от 9.30 ч.

Св. Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

Неделя на всички Светии

В днешната неделя 11 юни 2017 г., празнуваме Неделята на всички Светии. Ето какво ни казва тропаря на празника:

На Тебе, Който в целия свят с кръвта на Твоите мъченици като с багреница и висон Си украсил Твоята църква, заедно с тях Ти викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, мир дай на Твоя народ, а на нашите души - велика милост!

Отците на Църквата са установили този празник по три причини.

Първо, да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, т.е. духовния свят. Второ, да ни напомнят, че има много подвижници на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са увенчани от Него с "венеца на славата", макар мнозина да са останали безименни и неизвестни за света. И трето, да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух!

Петдесетница и видимата поява на св. Църква

На този велик празник - св. Петдесетница - Църквата пее тропаря:
Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа премъдрите рибарите, и като им прати Светия Дух, чрез тях улови целия свят. Човеколюбче, слава на Тебе!

А кондакът на празника ни говори:
Всевишният слезе и смеси езиците, като раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, Той призова към единство; затова и единогласно славим Всесветия Дух.

Икона на св. Петдесетница 

Тъкмо на Петдесетница Църквата стана видима за света и макар всички ние да говорим на различни езици и да принадлежим към различни църковни общности, Бог ни призовава към единство в Негово име! Разделението и осъждането е пагубно за вярата, а единството е сила и увереност, която произтича и се основава преди всичко на Бога, на Господа Иисуса Христа и на Неговия Свети Дух.

Неделя на св. Отци от 1-я Вселенски събор

Неделята след Възнесение Господне през тази година се пада да бъде Неделя на св. Отци от 1-я Вселенски събор. И литургийното евангелие, което се чете днес, също ни говори за истините на вярата, които тези св. Отци са приели по време на събора. Това е преди всичко истината за Божия Син и Неговия Отец и за спасението на човека. Защото сам Спасителят ни посочва какво е вечният живот, като казва: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.“ (Йоан 17:3) За вярващите Христос казва, че те „разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.“ (Йоан 17:7-8).

Вземайки истините за Бога Отца и за Божия Син от евангелието, св. Отци от 1-я Вселенски събор ни учат правилно да вярваме в Бога и да Го познаваме и следваме, ако искаме да имаме живот вечен. И тъй, да дерзаем и непрекъснато да се учим от евангелието и от богатото духовно наследство на светите Отци на Църквата!

Шеста Неделя след Пасха – на слепородения

И тази така известна история от евангелието – изцеляването на сляп човек – прилича на много други изцеления, които Христос върши през земното си служение. И в нея като че няма нищо особено – Иисус излекува поредния недъгав човек, и какво чудно има в това?

 

Чудното не е в самото излекуване, а във въпроса защо Христос лекува грешниците. В случая със слепия Той го прави, за да станат делата Божии явни за всеки; прави го, за да посрами книжници и фарисеи и всеки, който все още не е убеден, че Той и Божият Син; прави го, та излекуваният истински да Го изповядва и да му каже: Ти си Син Божи; и накрая, прави го, като казва: „за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Йоан 9:37). Не че Христос прави виждащите слепи – те сами правят себе си слепи за истинския Бог и за Неговия Син. Затова Той казва на фарисеите: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава."

 

И тъй, нека не бъдем като тях, а винаги да виждаме с духовните си очи и със сърцето си Онзи, Който не само ни дава телесно и духовно здраве, но непрекъснато ни призовава да Го следваме, като ни обещава Царството Небесно.

4-та Неделя след Пасха - Неделя на разслабения

В древния Йерусалим при така наречените Овчи порти се намирала къпалня, наречена "Дом на милосърдието," на еврейски Витезда. Тя имала пет отделения, пълни с множество болни: слепи, хроми, боледуващи от всякакви болести. Те стоели там и чакали да се случи чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна, а който успеел да влезе пръв в лечебната вода, непременно щял да оздравее.

Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус го попитал: "Искаш ли да оздравееш?" А той Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата." Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.

На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабения (т.е. на освободения от болест). Този човек чакал десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.

Понякога и ние изпадаме в подобна ситуация: боледуваме духовно и чакаме чудо, а не се сещаме, че още от кръщението си ние неотклонно имаме Човек до себе си - Иисус Христос, и стига да Му кажем: "Господи, изцели ме," Той ще побърза да излекува душевните ни болки. Ето защо да не униваме, а твърдо да вярваме, че каквото поискаме от Христа с вяра и упование, то ще ни бъде дадено, стига неотклонно да Го следваме и да пребиваваме в Неговата Църква.

Неделя на св. Мироносици

Не апостолите или други Христови ученици стават първи вестители на Неговото възкресение, а жените. Кои са тези жени? Това са жените, на които Христос не е разкривал тайните на бъдещето, както ги е разкрил на избраните от Него апостоли, жените, които не познават нито смисъла на смъртта, нито тайната на бъдещата победа и на наближаващото възкресение: те стояли при Кръста само заради любовта си към Христа и обичайки, са съпреживявали с Него. Тези, които Христос помолил да бъдат с Него в часа на страшната борба, Го оставили, разбягали се, отрекли се, а онези, които Той за нищо не е молил, Му останали верни със своята проста човешка любов. И ето - тази любов първа узнава за победата, на тази любов, на тази вярност първом се дава да узнае, че не трябва повече да плаче, че "победата е погълнала смъртта" и че такава безнадеждна раздяла никога вече няма да има.

Ето какъв е смисълът на възкресението за жените мироносици: то напомня, че единствени любовта и верността са сияели тогава в онзи безнадежден мрак; то ни призовава да запазим любовта и верността в света; то осъжда нашето малодушие, нашия страх, нашето вечно и робско самооправдание.

Именно в днешни дни особено се нуждаем от припомняне на тази любов и на простата човешка вярност. Настъпили са времена, когато и те биват развенчавани от възтържествувалото в света зло учение за човека и човешкия живот, но Възкръсналият от мъртвите Христос няма да остави своите верни, Своята Църква, на която и портите адови няма да надделеят!

Томина Неделя

Както всички знаем, през първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. Знаем също така, че след възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани.

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Какво направил ап. Тома? Той със страх и трепет погледнал раните на Спасителя, попипал Неговите животворни ребра и извикал: „Господ мой и Бог мой!“ (Иоан. 20:24-29).

Нека и ние не бъдем невярващи, но вярващи, и всекидневно да възкликваме към Господа: „Ти, Христе, Си мой Господ и мой Бог!“

Подготвителни и Празнични Църковни служби за Светото Възкресение, 2017 г.

Неделя, 02.04.2017 г., Св. Преп. Мария Египетска

Възкресна Утреня от 9.30 ч., Св Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

Събота, 08.04.2017 г., ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Който има възможност, да донесе върбови клонки за богослужението на Цветница.

Неделя, 09.04.2016 г., ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ 

(Цветница, Неделя Вая, Връбница)

Възкресна Утреня от 9.30 ч., Света Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон

по време на Утренята.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК, 13.04.2017 г.

Последование на 12-те Евангелия

за Страстите Христови

Начало: 18.30 ч.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК, 14.04.2017 г. (РАЗПЕТИ ПЕТЪК)

Опело Христово: Начало: 18.30 ч.

През целия ден Светото Разпятие е изнесено за поклонение в Храма. Това традиционно се

извършва чрез минаване под масата с поставеното на нея Св. Разпятие, като израз на

преклонение, съпричастие, "съпогребване" с Христа.

ВЕЛИКА СЪБОТА, 15.04.2017 г.

ВЕЛИКДЕНСКО ПАСХАЛНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Начало: 21.45 ч.

Христос Воскресе!: 22.00 ч.

Следва: Света Литургия

(Светото Възкресение се благовести в полунощ (0.00 ч. българско време),

което съответства на 22.00 ч. по Гринуич. Затова Пасхалното Богослужение

ще започне в 21.45 ч., с Лития с Благодатния Огън, последвана от Светата Литургия, на която желаещите могат да приемат Свето Причастие, като се изповядат при Отец Симеон по-рано през деня (преди 21:30). В Неделя сутрин не се отслужва Света Литургия (защото вече е отслужена в 0.00 ч.) а специално богослужение т. нар. "Второ Възкресение".

Неделя, 16.04.2017 г.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (Пасха, Великден)

Начало на богослужението: 11.00 ч.

(Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон преди богослужението.)

Понеделник, 17.05.2017 г.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Храмът е отворен за посещение през целия ден.

В Неделя, 23.04.2017 г. ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Утреня от 9.15 ч.

Света Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

4-та Неделя на Великия пост: преп. Йоан Лествичник

В четвъртата Неделя на Великия пост светата Църква ни предлага пример на най-високо духовно подвизаване - това на преп. Йоан Лествичник, който поради това е наречен така, защото съставил духовно съчинение със заглавие "Лествица", т.е. стълба, по която вярващият като че се изказва на небето и влиза в Царството Божие.

За мнозина четенето на Лествицата може да предизвика смущение и дори страх пред трудностите и човек да си каже: "Че кой може да се изкачи по тази стълба?" ­Но ние трябва да знаем, че за човека е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно. Можем да поемем по пътя на духовния живот, уповавайки се на тези слова, а не на своите сили. От нас Господ изисква само според мярата на нашите човешки сили, според мярата на човешкото ни разбиране, останалото ще получим от Бога според Неговата благодат.

Ето защо, пристъпвайки към четенето на "Лествицата", не бива да си поставяме като задача изкачването на недосегаемата й височина. Задачата на подвизаващия се е да работи за Господа през целия си живот. А какви ще са плодовете зависи от Бога.

По молитвите на преп. Йоан Лествичник, Господи Иисусе Христе, помилвай ни!

25 март: Свето Благовещение

На този свят ден Църквата пее тропаря на празника:

Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:

Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовести, 

затова и ние с него викаме на Богородица:

Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

А ето какво се пее в Акатиста:

Радвай се ти, която събра в едно противоположното;

радвай се ти, която съчета девството и раждането!

Радвай се ти, чрез която се прости престъплението;

радвай се ти, чрез която се отвори раят!

Радвай се, ключе, на Христовото царство;

радвай се надеждо на вечните блага!

Радвай се, Невесто неневестна!

На този ден пеем и любимото вече на нашата енория песнопение „Взбранной Воеводе“:

Взбранной Воеводе победительная, яко избавльшеся от злых,

благодарственная восписуем Ти раби Твои, Богородице,

но яко имущая державу непобедимую,

от всяких нас бед свободи, да зовем Ти:

радуйся, Невесто Неневестная.

Ето го и преводът:

На Тебе, бранната воевода, след като се избавихме от злини,

ние твоите раби, Богородице, записваме победни песни,

но и като имаща непобедима сила, благодарствени,

от всякаква беди освободи ни, за да ти зовем:

радвай се, Невесто неневестна.

И тъй, нека по молитвите на най-горещата застъпница за човешкия род пред нейния Син, Пресвета Богородица, още по-успешно да напредваме в живота в Христа!

Трета Неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

"Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое Воскресение Твое славим!" - ето какво пее на днешния ден Православната Църква.

Защо отдаваме такава голяма почит на Христовия Кръст?

- Защото кръстът е жертвеникът, на който Христос е принесъл Самия Себе Си за целия свят.
- На кръста Христос е преживял най-голямата болка и унижение за нас; заради нас е станал клетва, за да ни освободи от клетвата на греха и закона.
- Цялото Христо дело, цялото Негово човеколюбие е съсредоточено в Кръста.
- На кръста Богочовекът разруши трагедията на човешката свобода, причинена от непослушанието на първосъздадените хора, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8).
- На Кръста Христос победи смъртта – със смърт смъртта потъпка – с това, че направи нашата смърт Своя, а със Своето Възкресение ни дари живот и нетление.
- Чрез Кръста Христос ни направи приятели с Бога Отца и ни дари опрощение на греховете.
- На Кръста Христос по най-убедителен начин ни показа, че ни обича с безпределна любов, дори и тогава, когато Го разпъваме.

Нека отново да възпеем тържеството на днешния ден: "На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим". Амин!

Втора Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама

На втората Неделя на Великия пост православната Църква чества паметта на светия Божи угодник Григорий Палама. Като проследим живота му ще видим, че науката и философията не отдалечават човека от Бога, ако човек искрено и неотклонно Го търси и Го следва. Григорий се родил в аристократично семейство, задълбочено изучавал философията и богословието, дори още като младеж на 17 години чел лекция в императорския дворец – за силогистичния метод на Аристотел.

Но тъкмо философията показала на младия Григорий, че Бог може да бъде познат чрез аскетични подвизи и „тайнозрение“ – безмълвна молитва на сърцето и „виждане“ на Бога, „както си е.“ Тъй и св. Йоан Богослов казва: „Сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.“

Ето защо не трябва да мислим, че днешното знание и науките отдалечават човека от Бога: Бог става достъпен за всеки, който Го търси от сърце и неотклонно Го следва. Бог не иска от нас да изоставим света и знанието, а иска да Го търсим и да Го следваме тъкмо като живеем в света и ползваме знанията си в своята работа или въобще в живота си. Нека и ние като св. Григорий да се опитваме да познаем Бога, „както си е“, и да не преставаме да сме в общение с Него, защото в общуването ни с Бога най-добре разбираме, че Той е Пътят, Истината и Животът.

Първа Неделя на Великия пост: Неделя на Православието

Днешното литургийно евангелие ни говори за срещата на Натанаил с Господа Иисуса Христа. Натанаил разбира със сърцето си, че Иисус не е само пророк или велик учител, а е Божият Син! Като награда за неговото прозрение Христос му казва една от истините на Царството: „Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески“ (Йоан 1:51).

В тази първа неделя на Великия пост Църквата празнува Неделята на Православието. Това ще рече, че празнуваме Неделята на истинската Христова Църква – Православната. Това е Църквата, чиито вярващи виждат небето отворено: чрез вярата на сърцето си те непрекъснато гледат Божието лице и следват Господа, а Царството е отворено за тях, стига ревностно да изповядват вярата си в Христа.

Светите икони, свещите, стенописите, тамянът, иконостасът и т.н. са само помощни средства на нашата вяра, но без тях животът на вярващия в Бога би бил непълен: Бог иска от нас подвизи в Негово име, без изрично да указва кои са духовни, и кои са телесни, защото в настоящото ни състояние едното не може да бъде мислено без другото. Почитането на светите икони, молитвата, участието в светите тайнства, постът, църковната дисциплини и т.н. са едновременно духовни и телесни усилия за единение с Бога.

Особено в днешната неделя, наречена още Тържество на Православието, когато Съборът утвърди иконопочитанието, да си спомним истинското назначение на светите икони и на всички останали средства на подвижничество във вярата, та чрез тях и чрез Божията благодат да получаваме все по-ясна увереност в принадлежността ни към Божия народ и да имаме все по-голяма надежда за спасение на душата и вечния живот! Амин!

Простете, и ще ви се прости...

Ето това ни учи днес, на Сирна Неделя, светото евангелие: „Aко простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15). Да прощаваме, ако искаме да ни се прости, защото Бог вижда в сърцето на всеки от нас и знае от какво имаме нужда, дори преди да сме го поискали! И на прощаващите Той ще даде благодат, а на осъждащите ще каже, че с устата си Го почитат, но сърцето им стои далеч от Него (срв. Мат. 15:8).

Св. евангелие на днешната Неделя още ни поучава: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18). Нека през дните и седмиците на Великия пост да не бъдем мрачни и да страним от хората, като се показваме, че сме големи постници, а с духовна радост да споделяме с всички около нас идващата вест за очакваното най-велико събитие в човешката история – Възкресението на Господа Иисуса Христа, Спасителя на човеците и на света!

А кога дойде Син Човечески в славата Си...

"А кога дойде Син Човечески в славата Си..." - ето как започва днешното литургийно евангелие в Неделя Месопусна, още известна като Неделя, в която на вярващите се напомня за Страшния Христов Съд, който има да дойде - рано или късно!

Но колко е "страшен" Христостовият съд? Страшен е за ония, които непрекъснато се отдалечават от Бога чрез греховете си и гордостта си; не е страшен за онези, които винаги носят кръста си и следват Господа, според както Той ни призовава.

Ето защо да не мислим за този последен Съд над човеците като за някакво земно наказание, от което като по инстинкт хората се страхуват - нека да виждаме в Христовия Съд справедливата награда за верните Му последователи и справедливото възмездие за отстъпилите от Него! Не страх или някаква прекалена радост трябва да ни обхващат при мисълта за Съда, а чувството за непрекъсната близост до Бога чрез неотклонно следване на повелите Му! Амин!

Отче, съгреших против небето и пред Тебе…

Притчата за блудния син е една от най-поучителните в евангелието, и тя ни посочва, че всеки от нас вярващите може да изпадне в положението на този син: да се отдалечи от Бога, да пилее дадените му дарби и да не си спомня за своя Отец и за благата, които Той дава на всеки, който се опомни и истински Го потърси.

Така и блудният син се опомнил и искрено признал греховете си. А неговият Отец, вместо да го отхвърли от Себе Си като грешник и прахосник, го приел на драго сърце и Си казал: „Този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери“.

Нека и ние да се стараем винаги да се връщаме към Отца, независимо колко сме съгрешили и колко сме се отдалечили от Него, да Го молим за прошка и да се надяваме, че Той ще ни отдели място сред слугите му, а не сред достойните пред Него, които винаги са с Него и винаги Му благоугаждат. Синът Човечески дойде да подири и спаси погиналото (Лк. 19:10), и ние грешните, трябва винаги да Го търсим и да Го молим да ни приеме в Царството Си, като оттук нататък се стараем неотклонно да Го следваме, носейки своя кръст.

Двама човека влязоха в храма да се помолят

„Двама човека влязоха в храма да се помолят,“ говори ни св. евангелие, и ни посочва, че след като се молили, единият си отишъл по-оправдан от другия. Защо? Отговорът е пределно ясен: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.“

Неделята на митаря и фарисея е началото на подготвителните седмици, предшестващи Великия пост – пост на духовна радост и същевременно на ограничения, както на мисли, чувства и воля, така и на материалното ни обкръжение.

Нека добре да вникнем в разказа на евангелието и да вземем пример от митаря, който макар и да бе грешник, се смири и излезе от храма повече оправдан, отколкото гордия фарисей. Нека тези подготвителни седмици да бъдат добра основа за по-успешно и спасително подвизаване и дръзновение по време на Великия пост, та в неговия край с духовна радост да посрещнем най-великото събитие в човешката история – възкресението на Господа Иисуса Христа!

29 януари: Неделя на Закхея

„Днес стана спасение на този дом“ – каза Христос за дома на Закхея. Как тъй бе дарувано спасението на дома му? Нали Закхей бе началник, при това началник на митарите, и той беше доста богат? А сам Иисус много пъти повтаря, че богатите трудно ще влязат в Царството небесно. Закхей нито беше Негов ученик, нито в живота си е показвал някаква вяра в Иисуса, а само бе чувал за него.

Но да чуеш за Христа и за Неговото евангелие вече е предпоставка за вярата в Него и за спасението и тъкмо това ни посочва Закхей: той бе чувал за него и когато разбрал, по кой път ще мине Иисус, се затичал натам, за да Го види, но понеже бил нисък на ръст, а пък отвсякъде се стичал народ, си казал, „Как ще видя Иисуса, за Когото толкова много говорят, като съм толкова дребен.“ Но голямото му желание да види Господа му подсказало да се качи на едно смокиново дърво и оттам да очаква приближаването Му.

Евангелският разказ след това накратко повествува: Христос минава, вижда Закхей на дървото и му казва: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ И малко след това Закхей с радост приел Иисус в дома си и му казал какво означава богатството за него: половината от имота си дава на сиромаси и ако от някого нещо е взел несправедливо, отплаща му се четворно. Видял Иисус вярата в сърцето на Закхей, видял, че богатството не е обзело ума и сърцето му, затова казал за него и за домашните му: „Днес стана спасение на този дом“. Той не каза същото на младия човек, който спазваше всички Мойсееви заповеди, но сърцето му бе обзето от богатството му и той не желаеше да го споделя с другите, затова Христос каза: „Колко трудно е за ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие“ (Мк. 10:24).

Нека и ние да разсъдим за себе си и да видим дали даваме от богатството си и на другите (а „богатството“ ни не са само парите, имотите, вещите и т.н., но и талантите, опита ни, вярата ни, знанието на евангелието и т.н.) и дали ако сме постъпили несправедливо с някого сетне четворно му се отплащаме? Ако това правим и ако приемем Господа с радост, както Закхей направи, тогава и ние можем да се надяваме, че ще чуем Христовите думи: „Днес стана спасението на този дом!“

15 януари: Десетта прокажени и Христос

На днешната неделя св. Църква ни припомня притчата за Десетте прокажени (Лк. 17:12-19), за да ни поучи какво означава благодарността, вярата и спасението. А какво ни казва Евангелието?

Иисус и очистилият се прокажен, който Му благодарил

Влиза Иисус в едно село, а насреща Му идват десет прокажени, но не се приближават до Него, а отдалече викат: „Иисусе, Наставниче, помилвай ни!“ Иисус не им отговаря – ще ги помилва ли, няма ли? Той просто им казва: идете в града и се покажете на свещениците. И още докато вървели, те изведнъж се очистили от проказата. Зарадвани, те продължили пътя си и никой не се върнал да благодари на Онзи, Който ги очисти, дори и без да им обещава очистване. И все пак един от тях се върнал, паднал пред нозете на Иисус и горещо Му благодарил! „Но нали десетима се очистиха, не се ли намери още някой, който да е благодарен за това и да отдаде на Бога слава за изцелението си?“ питал Иисус. И казал на човека пред нозете му (който при това бил не юдеин, а самарянин): „Стани, иди си: твоята вяра те спаси!“

Ето как вярата и благодарността към Бога могат да доведат до спасението на човека! Само трябва да търсим Бога непрекъснато, да Му благодарим и неотклонно да вярваме в Него! А не като другите девет прокажени, които отначало викали „помилвай ни,“ а сетне забравили какво означава помилване, какво е благодарността и какво е вярата в Онзи, Който не само изцелява, но и спасява душата! Като самарянинът, нека и ние да паднем пред Христовите нозе и да Му благодарим непрестанно за всички благодеяния, които Той ни дава, дори и без да ги искаме! Защото Господ знае от какво имаме нужда, а ние знаем, че вярата и благодарността към Бога няма да останат невъзнаградени.

8 януари 2017 г.: Неделя след Богоявление

В Неделята след Богоявление слушаме св. Евангелие от Мат. 4:12-17, където Христос ни призовава: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно.“ Малко преди това същото бе казано и от св. Йоан Предтеча: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Мат. 3:2). Но Йоан Кръстител бе предаден на смърт, а Христос отиде в Галилея, където проповядваше благовестието за Царството Божие и казваше: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Мк. 1:15). След Неговото Възнесение проповедта на покаянието бе продължена от светите апостоли, св. апостол Петър, например, казва: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете“ (Деян. 2:38), а малко по-нататък той казва на народа: „Покайте се и обърнете се, за се заличат греховете ви“ (Деян. 3:19).
Ето какво ни учи днешното Евангелие: радостта от празниците, които отпразнувахме – Рождество Христово, Съборът на Пресвета Богородица, св. Василий Велики, Богоявление, св. Йоан Кръстител и т.н. – не трябва да ни отдалечават от мисълта за покаянието, тази мисъл трябва непрекъснато да ни съпровожда и в радостни и в тъжни моменти, защото тя е спасителна мисъл: ако непрекъснато се каем за греховете си, ще имаме и увереността, че Бог ще ни прости греховете, като носим своя кръст и неотлъчно Го следваме!

И тъй, да дерзаем, да не униваме, да живеем с покайно чувство и същевременно да вървим не по широкия път на погибелта, а по тесния път на спасението!

Неделя преди Рождество Христово

Днешната Неделя е Неделята преди Рождество Христово, и на нея слушаме евангелието според ев. Матей, в което се описва чудесното събитие на Боговъплъщението, идването на Земята на Божия Син! Идването на Земята не на земен цар, а на малък и безпомощен младенец, който не се роди в царски палати, а в бедните ясли, но който ще порасне и ще стане най-велик и най-могъщ Спасител на човешкия род. Такова е и Неговото име – Иисус, сиреч Спасител. Нека отново изслушаме цялата първа глава на евангелието според ев. Матей и да разсъдим върху Рождество Христово и Божия промисъл за човешкия род.

Същевременно нека подобаващо да отбележим идващите празници, както вече е обявено тук на блога: Рождество на 25 декември, Пресвета Богородица на 26-ти и св. първомъченик Стефан на 27-ми, а след Нова година църковно да отпразнуваме и св. Василий Велики на 1 януари, Богоявление на 6-ти и св. Йоан Кръстител на 7-ми. Целият месец януари е изпълнен с големи църковни празници – нека по-често да идваме в храма на богослужение и да почетем живота и подвизите на толкова много светци, които неотклонно се застъпват за нас пред Бога, когато искрено и горещо им се молим!

Църковни Служби за Рождественските и Новогодишните Празници

Църковни Служби за Рождественските и Новогодишните Празници

18.12.2016. Неделя преди Рождество Христово

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч.

24.12.2016. Бъдни Вечер

Велика Вечерня. Начало: от 18:00 ч.

След Богослужението ще споделим постната трапеза за Бъдни Вечер. Желаещите да донесат постни ястия.

25.12.2016. Рождество Христово. (Коледа)

Утреня от 9:30, Св. Божествена Литургия от 10:30 ч.

Храмът ще бъде отворен до 17:00 ч.

26.12.2016. Събор на Пресвета Богородица.

Храмът ще бъде отворен за поклонение.

27.12.2016. Св. първомъченик и архидякон Стефан.

Молебен от 11 ч.

01.01.2017. Свети Василий Велики (Васильовден), Нова Година

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч.

06.01.2017. Свето Богоявление (Йордановден)

Велик Водосвет от 11 ч.

07.01.2017. Свети Йоан Предтеча и Кръстител (Ивановден)

Храмът ще бъде отворен за поклонение.

08.01.2017. Неделя след Богоявление

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч. Велик Водосвет.

11-та Неделя след Неделя подир Въздвижение

На днешната неделя слушаме св. Евангелие от Лука, в което Господ Иисус Христос ни подканя да вечеряме с Него. Той изпраща слугите Си и те ни канят да отидем в дома на Господаря. И като отидем, да седнем заедно с Него на трапезата. Да седнем от дясната Му страна, когато в Съдния ден Той ще отсъди според вярата и делата ни.

А ние дали отиваме на вечерята? Дали не сме като всички онези, които Христос покани, но те не дойдоха, защото все бяха заети с нещо: един си купил нива и отишъл да я види, друг си купил рала и отишъл да види каква работа вършат, трети пък този ден се оженил, и тъй нататък.

Всеки си намерил причина, за да не отиде и да седне заедно с Господа на Неговата трапеза. Нека не бъдем като тях, а само като чуем и усетим Господния призив, да изоставим всичко и да следваме Христа, според както той ни казва. Нали и апостолите, когато Той ги повика на служение, изоставиха всичко – кой рибарството, кой занаята си, кой дома си – и Го последваха.

И тъй, нека винаги с Господа да бъдем (1Сол. 4:17)

Във Вторник, 06.12.2016 г.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец
НИКУЛДЕН
Молебен от 11 ч.

30 октомври: 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение

На днешната 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение чуваме откъса от Светото Евангелие, в който се разказва за богаташа и бедния Лазар. Господ Иисус Христос ни поучава и посочва кое е важното в този живот, та след него да заслужим спасението и вечния живот в блаженство и радост от пребиваването с Бога, а не участта на богаташа, който приживе изпитваше радости и задоволство, но не помисляше за Бога и за Неговите наредби.

Когато се видя в ада, богаташът молеше: "Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш" [Лк. 16:24-25]

Нека не се стремим към твърде много радости и богатство в този живот, а да търсим Господа и да свидетелстваме за Него сред околните. Защото и богаташът молеше Авраам: "Отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката." [Лк. 16:27-28]

Нека всекидневно да бъдем Христови свидетели, тъй че както ние, така и онези, които приемат Христа като свой Спасител и следват Неговите наредби, да наследят участта на Лазаря, а не на богаташа! Амин!

Тържествена архиерейска литургия и иподяконско пострижение

В Неделята на 23 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи с отец Симеон тържествена света литургия, в хода на която бе извършено и пострижение на четец, певец и свещоносец (иподякон, както често се назовава). Дългогодишният енориаш Ангел, който усърдно напредва във вярата и послушанието, най-накрая бе почетен с тази високо отговорна длъжност и от този момент нататък православната ни община има и нов църковен помощник.

Да му е честита новата църковна длъжност, нека Бог да продължи да го укрепва по пътя на църковното служение и на личните духовни подвизи в Негово име, а на нас енориашите да ни даде сили и упование да му помагаме, както той помага на свещенослужителите и на цялата енория с църковните си умения като четец на Словото Божие, певец и свещоносец (както и помощник на отец Симеон в олтара). Да му пожелаем в бъдеще да бъде удостоен и с други църковни длъжности и така да бъде помощник не само в нашата енория, но и въобще на православната ни църковна общност във Великобритания.

На многая лета, иподяконе!