Дискусия

На тази страница на нашия сайт можем да дискутираме различни теми и въпроси, които всеки може да сподели с другите и да получи или да даде отговор или мнение, да изкаже своята позиция или виждане по даден проблем.

Как да дискутираме?


1. Какво трябва да направим, за да оставим съобщение на блога?

Ако желаете да наченете нова тема, по която да очаквате други да дискутират с Вас, кликнете върху бялото поле и напишете, каквото искате да обсъдите с другите, след това отдолу, дето е менюто Comment As, от падащото меню изберете как да се представите; като изберете Name/URL, там може да напишете името си (или пък псевдоним), ако не желаете да пишете нищо тук, тогава може да изберете опцията най-отдолу - Anonymous. От опит знаем, че най-удачна дискусия се получава, когато използваме истинските си имена (или поне псевдоними). Като сте написали коментара си и сте поставили името (псевдонима) си, кликнете върху Publish и след обновяване на страницата ще видите съобщението си публикувано.

Ако пък искате да отговорите на вече начената тема, кликнете върху Reply, което е непосредствено под текста на последния коментар, и тогава отново пишете в бялото поле, добавете името (псевдонима) си и кликнете върху Publish. Имайте предвид, че можете да оставяте Вашите коментари не само върху наченатата тема, но и върху отговорите на другите, които вече са написали свое мнение по нея - просто трябва да кликнете върху Reply, намиращ се под онзи текст, по който искате да направите своя коментар.


2. Условия за участие в дискусията

Всяка една дискусия е плодотворна и полезна за всички участници в нея, ако дискутиращите изказват собствено мнение, задават въпрос, коментират мненията на другите участници, и т.н., като задължително спазват необходимата етика на общуване; това е особено важно, като се има предвид, че тук общуването е в писмена форма и следователно коментарите могат да бъдат съхранени. Ето защо трябва да помним, че не можем да си позволим  използване на нецензурни или обидни за другите думи и изрази, поставяне на линкове към други уебстраници с рекламна цел, опорочаване или очерняне името на когото и да било, и т.н. Ако забележим, че подобно нещо се случва, това ще ни принуди да започнем модериране на дискусията, т.е. всеки коментар първо ще бъде преглеждан от редакторите на блога и едва тогава ще бъде публикуван в публичното пространство. Но вярваме, че дискутиращите тук няма да злоупотребяват с доброто име на блога на православната община "Св. Иван Рилски Чудотворец" и чрез дискусията ще търсят полза за себе си и за другите участници в нея.


И тъй, бъдете активни и дискутирайте - както се казва, "в спора се ражда истината".

33 comments:

  1. Ето го и първият въпрос за дискусия. Кой човек може да се нарече християнин: само вярващият в Христос ли, или пък вярващият и изпълняващият Неговата воля? Християнин ли е онзи, който се е кръстил, но никога повече не е влязъл в храма и си е отишъл от този свят само със светско погребение? Или пък: християнин ли е онзи, който по едно време се е отклонил в някоя секта или пък е изпаднал в разкол и е започнал да изповядва вяра, която не е вярата, в която е кръстен?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Отговорът на въпроса може да бъде кратък или дълъг. Краткият би трябвало да гласи: всеки, който е кръстен в името на Отца и Сина и Св. Дух и който вярва в Христос е християнин (т.е. Христов, каквото е значението на думата християнин). Дългият отговор едва ли ще може да се побере тук на този блог, но в основата си той трябва да ни насочи към такива отговори, като: християнин е онзи, който вярва в Христа, изпълнява волята Му и когото Сам Христос познава като Свое чадо; християнин е онзи, който редовно приема Христовото Тяло и Кръв и се освещава чрез тях за свят и непорочен живот; християнин е и онзи, който макар и да среща трудности в живота и да не се е отърсил от земното и тщестлавото, не престава да се кае и да търси Божията помощ в движението си към Бога; и т.н.

      Ако някой добави още мнения към тези въпроси, ще разширим кръга на дискусията и ще добавяме още позиции по темата.

      Delete
  2. Ето още една тема: мюсюлманите и Рождество Христово. За какво става въпрос? Може би сте разбрали за протестите срещу Теско заради рекламата, която магазинът пусна в понеделник 13 ноември и в която се показва, че и мюсюлманите във Великобритания празнуват Коледа и дори си разменят коледни подаръци (и разбира се жените носят типичните за исляма дрехи). Как да тълкуваме това начинание на Теско: за едни това е обида срещу исляма, други пък казват, "няма нищо лошо, нека мюсюлманите да разберат, че живеят в християнска страна“, а пък трети упрекват Теско: „а защо не показахте и едно християнско семейство, в което вярващите носят кръстче или пък казват молитва по време на вечерята“, и т.н. Малко по-широк коментар за този случай можете да видите, като отидете на http://svobodazavseki.com/blog/item/274-myusyulmanite-i-rozhdestvo-hristovo-britanski-variant.html (просто копирайте този линк в браузъра си). И тъй, очакваме мнения по въпроса!!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Иван (псевдоним)27 November 2017 at 16:43

      Според мен няма лошо в това, че Теско показала мюсюлманско семейство, което празнува Коледа -нека на мюсюлманите в тази страна още веднъж да им се напомни, че живеят в християнска страна. А пък току-виж някои от тях решат да се обърнат към християнството, след като научат по-добре, че празникът не е Christmas, а е Nativity of Jesus Christ - Рождество на Иисус Христос!

      Delete
    2. Благодаря на Иван за коментара! Съгласен съм, наистина някои мюсюлмани тук в UK може чрез празнуването на Коледа да разберат истинската същност на празника и сетне да поискат да се обърнат към Христос. Но Теско някак си едностранчиво представя нещата: показва мюсюлманите (особено жените) в традиционните им дрехи и обичаи, но не показва християни, които са се събрали около коледната трапеза и започват храната си с молитва – ето такова нещо Теско не показва, защото ще го обвинят, че отдава някакво предимство на християните пред всички други; а това е политически некоректно. Обръщането към Христос, както знаем, е мисионерско дело на Църквата, а Теско просто си гледа печалбата и няма нищо общо с обръщането на някого си към християнството, а още по-малко с християнската мисия.

      Delete
  3. Ето още една тема. Правилно ли е, християнско ли е да има ценоразпис ,такса в църква за кръщене. В Библията никъде не се посочват цени на християнски обреди. Разбира се, църквите имат нужда от средства. Няма съмнение в това, така е устроен нашия свят. Но да има ценоразпис ми се струва - не добре за нас. А, ако човек няма пари, значи ли че не може да стане православен християнин? Не искам да критикувам или съдия , просто това ме притеснява. Ще съм благодарна, ако някой ми отговори.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря на Дани за този твърде важен въпрос. Ако мен ме питат, аз бих отговорил, че не е правилно и не е християнско да има такси и ценоразписи в християнските храмове, особено за кръщаване. Но нашите мнения като миряни невинаги съвпадат с мненията на църковната йерархия и дори с практиката през вековете. Наистина, в библията никъде не се казва, че срещу пари ще се извършват християнски служби (тайнства, треби или молебни), и Христос дори казва на учениците Си, „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8). Но малко по-нататък в същото евангелие и същата глава Христос казва, че „работникът заслужава своята прехрана“ (Мат. 10:10) и Той посочва, че християнинът (свещеникът, проповедникът, общо казано) където и да отиде, трябва да бъде посрещнат, нахранен, облечен, обгрижен и т.н., защото хората с благодарност го приемат, тъй като той ги учи на Божия закон и желае тяхното спасение, а те от благодарност му се отплащат и се грижат за него, а навярно са му давали и пари, за да може той при следващото си пътуване към друг град или село да може да покрие най-преките си нужди.

      От тази практика сетне е наследена и практиката свещенослужителите да получават някакво възнаграждение за своята служба сред хората. В първите векове по-богатите са давали повече, по-бедните са давали по-малко, а онези, които съвсем нямат нищо, нищо и не дават, но за свещениците винаги е имало достатъчно средства да продължават да служат и същевременно да изхранват семейството си. Тъй като тази практика невинаги и не навсякъде се спазвала, след време Църквата установила църковните треби (но не тайнствата, като кръщение, изповед, причастие, свещенство, миропомазване и т.н.) да се заплащат с някаква минимална сума от всички енориаши; при това сумите били твърде малки и дори и бедните са могли да си ги позволят.

      Разбира се, в днешно време в някои храмове ценоразписът може да е завишен, но каквато и да е практиката, засега Църквата не е намерила друг начин за покриване разходите на свещениците, освен чрез някакво минимално заплащане на требите. Проблемът е в това, че в повечето страни не държавата плаща заплата на свещениците, а средствата най-често са от самата Църква, а тя от своя страна няма откъде да има средства, освен от вярващите (разбира се, и от имоти и други притежания, които тя има, но тези допълнителни средства често отиват за строеж на нови храмове, за ремонт на старите и за здравно и пенсионно осигуряване на свещенослужителите, и т.н.).

      Ето защо наистина службата в Божието име не трябва да бъде платена и същевременно трябва да има някакъв начин свещеникът да получава някакво възнаграждение за служението си. Но аз от опит зная, че повечето православни свещеници няма да върнат никого, който е дошъл да се кръсти, ако той каже, че не може да заплати за кръщението.

      Извинявам се за дългия отговор, но някак си не намирам по-кратък начин за изразяване.

      Delete
    2. Благодаря много за отговорa, Валентин. Само искам да поясня, че не съм против паричнитe дарения. Дори и Библията насърчава даренията, което е правилно. Едно е обаче да ти дарят, друго е да си сложиш етикет с цена, особено за кръщене или за светена вода, която съм виждала да се продава в двора на храма, няма да споменавам кой точно, понеже целта тук не е да съдим, a да разговаряме. Ho kато видях свещеник да продава светена вода на двора на един от най –големите български манастири , не знам защо, но много ме заболя, направо ми се доплака за тоя свещеник. Pазбира се, дарения трябва да правим и то от сърце.

      Delete
    3. Благодаря, Дани, за това допълнително разяснение, то всъщност много добре посочва за какво става въпрос тук. Аз само ще допълня, че още от Втория Ватикански събор (1962-1965 г.) римокатолическата църква забрани заплащането на кръщаването, а днес тази забрана се следи много строго и ако някой я наруши, носи тежки последствия за това си деяние; една огромна част от протестантските общини също не приемат заплащане на кръщението (но приемат заплащане при венчавки). Не знам кога и Православната църква ще стори това: кръщението е тъкмо преподаване на духовни блага и за него в най-пълна сила важи казаното по-горе: „даром получихте, даром и давайте“. Това важи и за другите шест църковни тайнства (с някаква уговорка за тайнството брак, при което свещениците получават пари, но и при него не би трябвало да има ценоразпис, а всеки да даде, колкото може; особено като се има предвид, че понякога поради мощните прожектори и видеокамери, с които се снима венчавката, разходът на църквата за електричество се увеличава и този разход би трябвало да се покрие от венчаващите се).

      А да се продава светена вода – това не само е неправилно, то е направо кощунство. Кощунство е, защото свещеникът, който я продава, всъщност насажда езически магизъм, като кара хората да мислят, че като си купят от него светена вода, тя ще им помогне – я в болести, я в трудности, я при изпити, я при безчадие, и т.н. Този свещеник трябва да е забравил, че тази вода е осветена по време на службата за водоосвещаване, при която самият Св. Дух слиза и я освещава, но Той я освещава само за онези, които вярват в Отца, Сина и Самия Него – Св. Дух, и които изпълняват Божията воля; за светския човек, който не вярва в Бога, но вярва на магии, тази вода не е нищо повече от поредната му чаша вино, или поредната гощавка, или поредната придобивка (като всяка друга, която е придобил с пари), но тази „придобивка“, виждате ли, уж може някак си по магически начин да му помогне; и свещеникът е този, който насърчава подобно суеверие. Естествено е, че ще Ви стане болно и ще Ви се доплаче за този свещеник, защото Вие разбирате значението на осветената вода и на вярата в Христос; всеки вярващ християнин би съжалил този свещеник и навярно би го посъветвал да се върне отново към вярата си в Христа и да се отърси от магизма, който го е обхванал, щом като продава нещо, което не е негово, а е осветено от Св. Дух; тук ми идва на ум казаното в Писанието, че няма по-голям грях на света от хулата против Св. Дух; наистина, този свещеник не хули Св. Дух, но с продажбата на светената вода той всъщност се подиграва с Него, като замества Неговото (Божието) освещаване със своята вяра в магическото действие на водата върху онези, които я купуват от него.

      Delete
    4. Благодаря, че ми отговорихте отново,Валентин. Вашите отговори са изключително изчерпателни и смислени. Оценявам, че отделяте от времето си да пишете така обосновано.Тук трябва да си призная, че като видях свещеник да продава светена вода на двора на един от най – големите български манастири, наистина ме зaболяха чак костите. После, като се разходихме из този великолепен, несравним с красотата си манастир и си казаx: “Може би преувеличавам! E, щом свещеник, от точно този манастир, продава светена вода, да си купя и аз, да помогна и на манастира, a и нали е за здраве. “ И купиx 2 бутилки, струваxa само по левче, което не знам скромно ли е или е още по - укоримо и унизително... Напръскахме се и другата бутилкa подарих на една позната. Нищо не почувствах. Нито аз, нито тя. В този ден нито ми беше зле, нито добре, нищо. A,oбикновено като ходя на църква винаги ми става много добре. Втори път не бих направила такова нещо! Не, за да се заричам, а защото е безсмислено. Сега като чета обяснението Ви, напълно съм съгласна, то е по - задълбочено от моето, като познание на религията ни. Благодаря. (Дани)

      Delete
    5. Удоволствието от общуването с Вас е изцяло мое, Дани, радвам се, че разнищваме тази тема и се надявам, че писаното тук ще бъде от полза на всички, които четат блогa (пък и дано още някой се включи в дискусията). Бъдете здрава и дерзайте в Христа, като знаете, че Бог вижда в сърцето на всеки човек и нищо не може да остане укрито от Него!

      Delete
    6. Благодаря . Само малка забележка. Аз открих блога съвсем случайно. С много дребен шрифт пише, че има такъв до “контакти” на сайта на църквата, почти не се забелязва. Може би трябва да има по - забележима реклама. Аз го забелязах, понеже съм се самовъзпитала да чета дребния шрифт на рекламните материали в сайтовете. Ако мога да се пошегувам: “В дребния шрифт е истината!” Особено, за да не ни лъжат с рекламите! Разбира се, това не се отнася до този блог, понеже не е с търговска цел. За мен също беше удоволствие. В отговорите Ви намерих информация, която търсех от много време. Благодаря. Дани

      Delete
    7. дерзайте в Христа, каквото ми пожелахте, Валентин... Mного бих искала! Благодаря , но съм далеч от това :) Дани

      Delete
  4. Кой човек може да се нарече християнин... Днес четох Библията и там има една притча за ближния. (Светото Евангелие от Лука, 30 ) Един човек искал да провокира Христос, като Го питал кой е ближния - този дето да го обичаш като себе си, за да се спасиш от ада? Христос отговорил с притча - на кратко разказвам. Разбойници, ограбили и пребили почти до смърт един човек. Минал Левит покрай умиращия, погледнал го и го подминал. После, покрай умиращия, минал свещеник, погледнал го и го подминал . По едно време минал един милостив човек, помогнал на пребития човек, завел гo при други хора, дал им пари да се грижат за болния. Кой според вас е християнин тук?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Наистина, трябва да отговорим, че християнинът в тази притча е онзи, който е сторил милост на пребития от разбойниците, а не левитът или свещеникът, които не проявили милост. В тази притча за милостивия самарянин (намира се в ев. от Лука, глава 10, стихове 25-37) в действителност Христос дава отговор на въпроса на един юдейски законник кой е наш ближен; от притчата става ясно, че всеки човек на този свят може да бъде наш ближен, независимо какъв е той (т.е. независимо дали той е християнин или мюсюлманин или атеист или хомосексуалист и т.н.), и християнската мярка, че той е наш ближен, се измерва с милостта, която ние проявяваме към него.

      В строг смисъл на думата онзи, който помогнал на пребития от разбойниците, все още не е християнин, тъй като притчата не казва, дали той е вярвал в Христос, дали е бил кръстен в Негово име и дали Го е следвал в живота си: притчата единствено ни дава пример за това, как да разбираме кой е нашия ближен и какво означава да бъдем милосърдни. Но същевременно притчата посочва на всеки християнин, че той може да се нарече християнин само ако бъде милостив, защото ако сме милостиви към другите, то и Бог ще бъде милостив към нас, и обратно, ако не сме милостиви към другите, то и Бог няма да се смили над нас (затова в молитвата „Отче наш“ Христос ни учи да молим Бога: „прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си“; ако не прощаваме на другите, то и Бог няма да ни прости).

      Delete
  5. Нова тема: за дръзновението в Христа!

    Начевам тази тема, като вземам повод от думите на Дани, която пише по-горе, че е далеч от дръзновението в Христа. Доколкото мога да съдя по написаното досега от Дани, не мисля, че тя стои далеч, напротив – изглежда Дани е дръзнала да следва Господа и върви след Него къде по-успешно, къде по неуспешно (пък и ми се струва, че това е така с всеки от нас). Повече от ясно е, че всеки християнин, който неотклонно вярва в Божия Син, вече е дръзнал да направи тази най-важна стъпка в живота – да повярва в Христа и да реши да следва Онзи, Който ни увещава: да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да Го следваме (Мат. 16:24). Едни вярващи имат по-голям успех във вярата и в следването на Сина, други имат по-малък успех, трети пък продължават да се борят недъзите си и да се опитват да стоят близо до Христа, доколкото това е възможно за тях.

    Ето това е дръзновението – решението да следваме Господа; може да Го следваме най-ревностно, като сме се отрекли от себе си и достойно носим кръста си, може да Го следваме, като все още изкореняваме греховните наклонности на сърцето и ума си и като срещаме трудности в това дело, но не преставаме да воюваме с тях. Но и едните и другите имат дръзновение в Христа. Няма такъв човек на земята, който напълно е изкоренил греха от себе си – просто има вярващи християни, които стоят по-високо във вярата и делата на вярата, и има други християни, които продължават да се стремят към висотата на Христовото служение и се опитват да подражават на онези, които вече стоят по-високо от тях (напр. светите Отци или пък съвременни подвижници във вярата, каквито не липсват в която и да е православна църква).

    Ето защо нека да имаме дръзновение в Христа и да Го молим да ни дари благодатни дарове, които да ни помогнат още повече да Го търсим и да Го следваме според както Той иска от всеки човек!

    ReplyDelete
  6. Ето още една тема. Мисля, че темата за брака е важна,тa в този смисъл - В Новия Завет ( Светото Евангелие от Матей) има послание от Христа: "... и който се жени за Hапусната от мъж, той прелюбодейства." Може би защото съм жена, но не разбирам .Ако тази жена е добра християнка, защо да се заклеймява? Нашата църква позволява развода и повече от един брак. Благодаря предварително, ако някой ми отговори.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Валентин2 January 2018 at 09:19

      Мисля, че отговорът на посочения от Вас цитат от евангелието е лесен, но ми се ще някой друг да отговори, а то иначе само ние с Вас тук си „разговаряме“, пък другите само четат…. ще се надяваме още някой да се включи в „разговора“ (но пък ако никой не напише нещо до няколко дена, изглежда пак аз ще трябва да изкажа мнението си).

      Delete
  7. Здравейте отново Валентин! Пожелавам Ви честита нова година! Съгласна съм с Вас, да изчакаме щом трябва. По принцип никой не бърза да се жени! :) :) Ако има други, които четат – чудесно! Мисля в едно слово пак се казваше - Христос не е дошъл да Му сервират, a Той да дава . Ако не греша. Ha много хора е трудно да приемат дори комплимент и когато е заслужен. Аз съм една от тях. Не го казвам от скромност, а като недостатък на характера.

    ReplyDelete
  8. p.s Простете Валентин, но за мен въпроса не е като тук ние с Вас тук си „разговаряме“ нещо да си хортуваме... Както Вие се изразихте. 3a мен поне въпроса има стойност. Благодаря за Вашето внимание и отговор. Искрено оценявам времето, което отделяте за мен и за този блог.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Валентин2 January 2018 at 09:44

      И тъй, цитатът от евангелието гласи: „Който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства“. Значението му е, че развод в християнството е възможен само поради прелюбодеяние, иначе никой не трябва да се развежда, а който се разведе, без съпругата (или съпругът) да е изпаднал(а) в прелюбодеяние, тогава той става причина тя (или той) да прелюбодейства. И който се ожени за така напуснатата жена (така напуснатия мъж), той (тя) прелюбодейства. Христовите думи всъщност се отнасят за вината: мъжът, който е изгонил жена си, е виновен пред Бога (освен в случая на прелюбодеяние), както и обратното: жената, която е изгонила мъжа си, е виновна пред Бога; по подобен начин мъж, който се ожени за напусната жена, също носи вината на прелюбодейството, а не самата жена, и обратното: жена, която се ожени за напуснат мъж, тя носи вината на прелюбодейството, а не напуснатия мъж. Ето защо Вашият въпрос, Дани, намира отговора си: напуснатата жена, която може да е добра християнка, не носи никаква вина – вината е на мъжа й, който я е напуснал (изгонил), и затова евангелието тук не заклеймява жената, а мъжа; и обратно: когато жена изгони мъжа си, тогава той не носи вина и евангелието не заклеймява мъжа, а жената, която го е напуснала.

      Разбира се, това е краткият отговор, всъщност този цитат от евангелието се тълкува по-пространно (той се среща не само в евангелието от Матей, но и от Лука), защото под термина „прелюбодейства“ може да се разбира не само физическото прелюбодейство, но и други форми на съпружеска измяна, равносилни на прелюбодейство (а някои – дори по-страшни от прелюбодейство), и тогава Христовите думи се тълкуват с конкретно прилагаме към дадената жизнена ситуация. По-пространното тълкуване на този цитат (във връзка с други думи на Христос) дава и отговор на въпроса защо някои християнски общини позволяват втори брак, някои църкви позволяват дори трети (а някои – и четвърти) брак, а пък някои църкви въобще не позволяват втори брак и в никакъв случай не венчават второбрачни.

      Delete
  9. Май сте забравили да подчертаете, че става вапрос за венчани съпрузи, а не за тези, които са в брак без венчание.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Валентин5 January 2018 at 10:05

      Общо взето, опитах да разтълкувам думите от евангелието, а не конкретна християнска практика, където, естествено, трябва да говорим за венчани съпруг и съпруга, а не живеещи само с граждански (езически) брак. Христовите думи не предполагат опозицията „венчан – не венчан“, защото Той говори преди всичко за старозаветното разбиране за брака, прелюбодейството и „отпускането“ на жена: като Бог и като истински Човек, който знае целия Божи Закон, включително целия Стар Завет, в думите Си Христос прави препратка към книга Второзаконие, гл. 24, стихове 1-4, и към книгата на прор. Йеремия, гл. 3, стих 8, където се казва, че жена може да бъде изгонена от дома (т.е. „разведена“, след като мъжът й даде „разводно писмо“) само ако бъде уличена в прелюбодейство. Ето защо в изяснението си не споменавам думите „венчан“ или „не венчан“. Повече от ясно е, че по-нататък в християнската практика действителен брак в Божиите очи може да бъде само онзи, при който Сам Бог чрез освещаването на венчаващите се в тайнството брак го е закрепил и като Божествено установление, а не само човешко, както е при гражданския брак.

      Delete
    2. Искрено Ви благодаря за обоснованото тълкуване, Валентин. Бях убедена 100%, че аз нещо не разбирам добре. Понеже няма как Христос, който призовава към милосърдие и търсене на истината, да каже, че щом единия е напуснат, значи никой друг да не се жени за него или нея. Трябва да се разбере кой е “предал” брака, понеже брака е благословен от Бог, следователно предателството е и към Него. Това вече го разбирам и приемам. Благодаря отново! А дали имате мнение относно чудесата направени от Христос (лечение на болните, да храни с 2 риби 5000 човека...) Не знам защо, но те за мен са “спирачката” нa моята способност да поставя християнството в центъра на вярванията си. Разбира се, това че нещо няма научно обяснение, не означава,че не е вярно. Простете, че Ви питам пак, надявам се да не досаждам с въпросите си. Ho Вие звучите като човек с надеждно образование по религия. Дано и други да се включат!

      Delete
    3. Валентин6 January 2018 at 16:53

      Радвам се, Дани, че има полза от общуването ни тук. Разбира се, бих могъл да поясня смисъла на Христовите чудеса и защо вярваме, че те са истински, но ми се струва, че това може да го направи и някой друг, особено като зная, че сред четящите блога има християни с много добри познания за вярата. Ето защо приканвам и другите посетители на блога да се включат в разговора.

      Delete
    4. Валентин, признавам, че и на мен ми е малко самотно, само аз и Вие да си говорим! Xристияни, очакваме с любопитство и с уважение - включване! Защо e това мълчание?! Валентин счита, че ви има , аз му се доверявам. Bless you all...

      Delete
    5. Валентин, Вие смятате, че има християни, които четат този блог и аз Ви се доверявам. Вече не поставям въпроса за чудесата. A защо се мълчи. Имам чувството, че има цензура. Гледах едно видео за Христос и кръста на убийството - един пастор каза, че има много начини да отнемеш живот. Никой от Християните не носи бесилка или електрически стол,a Кръста Христов... Защото най - голямата цензура може да се окаже голяма сила - преведено на език 2018 г.

      Delete
  10. Здравейте, Дани (предполагам, че Вие сте, макар и да сте написали Anonymous)! Наистина, дискусията като цяло си е между мен и Вас. Но това, разбира се, не пречи да си дискутираме, още повече, че виждам, че търсите отговори на въпроси, които Ви вълнуват. Но бъдете сигурна, че няма цензура (по някаква причина съобщенията, които се пускат тук в дискусията, не се появяваха веднага, но сега този проблем е оправен). Тъй че можем да продължим с Вас да си обсъждаме различни въпроси, пък дано се включат и други (също Ви уверявам, че познавам хора, което четат блога, но изглежда, че не желаят да дискутират, и ние разбира се уважаваме тяхното решение).

    ReplyDelete
  11. Здравейте Валентин, моля да ме извините, грешката не е във Вас, a по - скоро аз се изразих нeправилно. Нямах пред вид, че вие налагате някаква цензура! Останала съм с впечатление, че вярващите хора се притесняваме и в този смисъл понякога си налагаме цензура. За да не обидим църквата или дори Bярата. Понякога и аз се притеснявам да кажа какво мисля - не знам къде е границата между питане, мнение и невярващ човек! Последното е грях. Още повече, че аз съм светски човек, възпитанa съм да приемам света с доказателства, да търся сигурността на едно твърдение, a това понякога пречи във Вярата. Може би за това хората не пишат много тук. (Дани)

    ReplyDelete
  12. Валентин,искам да изкажа мнение за вече покойния Дядо Добри. Първо Благодаря ти Господи, че Дядо Добри живя до 103. Благодарение на това - времето успя да ни срещне. Ценностите на едно забравено време, стигнаха до мен ! Благодаря ! Аз съм толкова, толкова, толкова по - млада от него! На тези, които написаxа статия, че той бил нарушител на законите на България, понеже просел, a просията била нарушение на закона, дори признак на мързел - Жалки сте, по отношение на Дядо Добри поне! B още по - прав текс: " А, Бре, Недялко, от pik.bg, ти си нещо жалко... "

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, наистина дядо Добри направи толкова добрини през живота си, че и дузина уж ревностни християни не са направили толкова през целия техен живот... А за пишещите статии какво да кажем – хора всякакви, едни виждат доброто у човека, други търсят да видят само лошото и всеки според интересите си (или пък според „поръчката“, която някой му е казал да изпълни) пише, каквото му падне. Но Бог вижда в сърцето на всеки човек...

      А иначе ние всички сме светски хора, и светите Отци са били светски хора, защото са живели в света и са се стараели да го променят, като обръщат хората към Бога и ги наставляват правилно да изповядват вярата си. Естествено е за човека да търси разумни доказателства за всичко, което го заобикаля, и в това няма нищо лошо. Същевременно всеки човек живее и „на вяра“ – дори и най-върлият атеист има някаква вяра; дори и най-убеденият учен в дадена област също вярва в едно или друго нещо. Просто защото надеждата и стремежът към нещо по-добро, което е характерно за всеки човек, не могат да имат рационални основания – те са вълнения на сърцето, което може само да вярва, но не и да доказва. И често вярата е по-истинска от разсъдъка, тя е по-твърда от най-твърдото на пръв поглед доказателство.

      Най-важното е да не униваме, а винаги да сме готови да се изправим, ако сме паднали, да попитаме сърцето си, ако разумът не ни открива онова, което искаме да разберем, да попитаме по-мъдрите от нас, ако се лутаме в мислите си и не намираме отговор на тревогите си...

      Delete
    2. Благодаря за изключително вдъхновяващия и изчерпателен отговор. Наистина за първи път някой ми казва, че : " ние всички сме светски хора, и светите Отци са били светски хора, защото са живели в света и са се стараели да го променят, като обръщат хората към Бога и ги наставляват правилно да изповядват вярата си." Дори съм чувала свещеници да делят християните нa свещеници и светски хора и съм го приела за вярно, по инерция. Тоест, че между тях и мен стои една авторитетна бариера. Дори не се бях замисляла за значението на думата "светски". Разбира се, това не намалява уважението ми към тях! Просто самото усещане за църквата сега ми е по - близkо.Благодаря Ви за това, Валентин, и леки пости!Амин!

      Delete
  13. Наченахме Великия пост и се надявам, че това е време на духовна радост за всеки, който е поел по тясната великопостна пътека. Ако някой иска да сподели за трудностите или лекотата на поста, да заповяда – да напише няколко реда тук и всички да се поучим или пък да се опитаме да дадем съвет, ако можем и ако това е полезно за другия. За себе си мога да кажа, че началото на поста не беше безпроблемно, но, слава Богу, нещата бързо се уталожиха и с всеки изминал ден се старая да съчетавам, доколкото мога, физическия с духовния пост (при това не смятам единия за по-важен от другия, защото и двата са еднакво важни и в постните периоди трябва да вървят заедно).

    ReplyDelete