Курс 2017-2018 г.: тема 7

Православна енория „Св. Йоан Рилски Чудотворец“

гр. Лондон, Великобритания


Християнски образователен курс 2017 - 2018 г.


Тема 6



Римокатолицизъм: Европа

1. Европейското лице на римокатолицизма

Католическата църква в Европа е част от „вселенската“ католическа църква, която се управлява от Светия престол във Ватикана. Статистиките сочат, че малко повече от една трета (около 37%) от населението на Европа принадлежи към римокатолическата църква. Същевременно в Европа живеят около една четвърт от всички римокатолици по света (около 26%). Това се дължи на миграционните процеси, а също така на мисията на католическата църква.

Присъствието на тази църква в Европа неминуема я поставя в някакво отношение към европейските структури. Ватиканът е независима държава и би могла да встъпва в различни отношения с тези структури, но поради факта, че той е теокрация (а не демокрация), Ватиканът не може да бъде член на Европейския съюз или друго демократично сдружение на държави. Но поради тесните връзки между Ватикана и Италия римокатолическата църква все пак поддържа определени взаимоотношения с различните европейски структури.

От 1970 година насам Европейският съюз е дал правото на представител на Ватикана (апостолски нунций) да взема участие в работата на различни комисии. Нещо повече: макар Ватиканът да не е член на Съюза, той е въвел еврото за валута на държавата, а границите му със страните от Шенген са отворени.

Ватиканът дори може да изразява мнение по отделни социални въпроси на Европейския съюз (а дори и по някои политически въпроси), например през май 2016 г., когато папа Франсис получи наградата Шарлеман, той разкритикува „кризата на солидарността“ в Европа и осъди „стремежите към защита само на собствени национални интереси, новата национализация и разделенията“.

На европейско ниво работи Съвет на европейските епископи, който включва провеждането на редовни събрания (конференции) на 33-те римокатолически епископски конференции, архиепископа на Люксембург, архиепископа на Монако, Маронитската католическа архиепископия на Кипър, католическия епископ на Кишинев, католическата епархия на Закарпатските области на Украйна и апостолическия администратор на Естония. Секретариатът на този Съвет се намира в Сейнт Гален в Швейцария.

На европейско ниво работи също така Комисия на епископските конференции (събрания) на Европейската общност, която е обединение (асоциация) на епископските конференции на католическата църква в страните-членки на Европейския съюз; представители на тези конференции вземат участие в дейностите на редица европейски институции. Постоянният секретариат на Комисията се намира в Брюксел, Белгия. Комисията е учредена през 1980 г. на мястото на съществуващата преди това Пастирска служба на европейското католичество.

В Европа работят и различни организации на католици-миряни, особено сред младежите. Международната федерация на движението на католическата енорийска младеж обединява голям брой младежки лидери от местни католически енории, които работят за изпълнение на целите и задачите на римокатолическата църква. Друга подобна организация е Международното движение на католическата селскостопанска и селска младеж, която по подобен начин работи за изпълнение на мисията на католицизма. Съществуват и такива организации, като Световно движение на християнските работници, Международна платформа за сътрудничество в областта на развитието и солидарността, и т.н.

Римокатолическата църква в Европа се отличава и с някои типично европейски католически забележителности, които се посещават от стотици хиляди и милиони хора всяка година, такива като града-държава Ватикана, заедно с град Рим, Сантяго де Компостела – както самият град в Испания (областта Галиция), така и централната катедрала в него, в която се намира светилище, посветено на ап. Яков (счита се, че той е първият апостолски мъченик за вярата), града Асизи в областта Умрия на Италия с двете папски базилики, и други подобни забележителности.

2. Римокатолицизъм и източните църкви

Източните католически църкви са бивши източни православни църкви, които са приели римокатолицизма и намират се в пълно евхаристийно общение с Ватикана и приемат учението на католическата църква, включително главенството на римския папа. Тези църкви се наричат също така Католически църкви с източен обред, Гръко-католически църкви, Униатски католически църкви и т.н.

Към днешно време това са 23 независими в своето управление църкви, които до голяма степен са запазили обредите си и характера на богослужението, но са приели догматите на католицизма и главенството на римския папа, чието име се поменува на всяка служба. Начело на тези църкви стоят патриарси, митрополити или архиепископи, в зависимост от историческите и църковните условия на дадената църква. Броят на вярващите от тези църкви е около 16 милиона, което е около 1.5% от общия брой римокатолици по света (около милиард и 220 милиона); вярващите на „латинската“ римокатолическа църква са около 1 милиарда и 200 милиона.

Към източните католически църкви принадлежат църковни общини с различна богослужебна традиция, такива като Източно-православни (наричани още византийски), Александрийски, Арменски, Източно-Сирийски и Западно-Сирийски; те са разположени преди всичко в Близкия Изток, Източна Африка, Източна Европа и Индия. Тези църкви следват църковния канон по традиция, т.е. онзи канон, който е действал в дадената църква преди обединението с Рим. Например, всяка източна католическа църква решава сама за себе си дали свещениците могат да бъдат женени или неженени, дали причастието да се дава и под двата вида (хляб и вино – Тяло и Кръв Христови) или само под единия (хляба – Тялото Христово), дали да позволяват причастие на вярващи от традиционните източни православни църкви, и т.н.

Ето списък на източните католически църкви, заедно с други данни, такива като година на обединение с Рим, литургичен обред, седалище, брой на епархиите (юрисдикциите), брой на епископите и брой на вярващите.

Название
Год. на обедин. с Рим
Обред
Седалище
Структурно оформление
Юрис-дикции
Епи-скопи
Вярващи
Албанска гръко-католическа църква
1628
Византийски
Вльора, Албания
Апостолска администрация
1
1
3800
Арменска католическа църква
1742
Арменски
Бейрут, Ливан
Патриархат
17
15
736 000
Белоруска гръко-католическа църква
1596
Византийски
-
-
0
0
7000
Българска гръко-католическа църква
1861
Византийски
София
Апостолически екзархат
1
1
38 000
Гръко-византийска католическа църква
1829
Византийски
два екзархата: гръцки и турски
без определена структура
2
1
6 000
Гръко- католическа църква на Хърватия и Сърбия
1611
Византийски
две – едно в Хърватия и едно в Сърбия
без определена структура
3
4
59 000
Еритрейска католическа църква
2015
Александрийски
Асмара, Еритрея
Митрополия
4
4
155 000
Етиопска католическа църква
1846
Александрийски
Адис Абеба, Етиопия
Митрополия
4
4
230 000
Италианско-Албанска гръко-католическа църква
1784
Византийски
две епархии и едно териториално абатство
без определена структура
3
2
61 000
Коптска католическа църква
1741
Александрийски
Кайро, Египет
Патриархат
7
10
175 000
Македонска гръко-православна църква
2008
Византийски
Скопие, Македония
Апостолски екзархат
1
2
15 000
Мелкитска гръко-католическа църква
1726
Византийски
Дамаск, Сирия
Патриархат
25
30
1 523 000
Румънска гръко-католическа църква
1697
Византийски
Блаж, Румъния
Архиепископия
6
8
160 000
Руска гръко-католическа църква
1905
Византийски
без постоянно седалище
без определена структура
2
0
няма данни
Рутенска византийска католическа църква
1646
Византийски
Питсбърг, САЩ
Митрополия
6
7
646 000
Словашка византийска католическа църква
1646
Византийски
Прешов, Словакия
Митрополия
4
5
240 000
Сирийска католическа църква
1781
Западно-Сирийски
Бейрут, Ливан
Патриархат
14
10
159 000
Сирийска Маронитска църква
4 век
Западно-Сирийски
Бкерке, Ливан
Патриархат
25
41
3 290 000
Сирийско-Малабарска католическа църква
от апост. време, латинизирана в 1599
Източно-Сирийски
Ернакулам-Ангамали, Индия
Архиепископия
32
58
4 190 000
Сирийско-Маланкарска католическа църква
от апост. време, отново присъединена в 1930
Западно-Сирийски
Тривандрум, Индия
Архиепископия
12
16
450 000
Украинска гръко-католическа църква
1595
Византийски
Киев, Украйна
Архиепископия
31
44
4 637 000
Унгарска гръко- православна църква
1646
Византийски
Дебрецен, Унгария
Митрополия
3
2
255 000
Халдейска католическа църква
1830
Източно-Сирийски
Багдат, Ирак
Патриархат
22
17
640 000
Други юрисдикции
от 1945 до 2016 г.
различен тип
на различни места
ординарий
6
6
148 000

Според обреда, те могат да бъдат разпределени така:
Александрийски обред: етиопска, еритрейска и коптска;
Арменски обред: арменска
Византийски обред: албанска, белоруска, българска, гръцка, италианско-албанска, македонска, мелкитска, румънска, руска, рутенска, словашка, украинска, хърватско-сръбска;
Източно-Сирийски обред: сирийско-малабарска, халдейска;
Западно-Сирийски обред: маронитска, сирийска, сирийско-маланкарска.

3. Европейска статистика на римокатолицизма

Според католически източници, повече от 90% от населението на някои европейски страни са католици: Италия (97%), Малта (97%), Испания (95%), Белгия (95%), Португалия (94%), Полша (90%); следват Ирландия (87%), Хърватия (86%), Литва (77%), Австрия (74%), Словакия (69%) и т.н.

Според други източници (напр. независими статистически институти), разпределението на европейските страни по брой на католиците в тях е друго: Сан Марино (90%), Малта (89%), Андора (88%), Полша (86%), Хърватия (86%), Португалия (85%), Италия (84%), Монако (82%), Ирландия (78%), Литва (77%), Лихтенщайн (76%), Испания (70%), Франция (ок. 66%), Словакия (62%), Австрия (59%), Белгия (58%) и т.н. Данните за България са ок. 0.5% (ок. 38 000 човека), за Великобритания – ок. 9% (ок. 5 700 000 човека).

Можем да сравним тези данни с цифрите, посочващи процента на православните в отделните европейски страни: Гърция (97%), Молдова (93%), Румъния (82%), Сърбия (81%), България (78%), Русия (75%), Черна Гора (75%), Украйна (66%), Македония (64%) (а в република Южна Осетия 99% от населението посочва, че е православно).

No comments:

Post a Comment