Курс 2017-2018: тема 2

Православна енория „Св. Йоан Рилски Чудотворец“

гр. Лондон, Великобритания

Християнски образователен курс 2017-2018 г.


Тема 2

Православие: поместни автокефални православни църкви


Църквата може да бъде само една (свята, съборна и апостолска), и това е Вселенската (съборната) Православна църква. Към днешно време тя се състои от 15 автокефални (самоуправляващи се) поместни църкви и 5 автономни поместни църкви (в рамките на юрисдикцията на друга автокефална църква); автономни са Синайската, Финландската, Естонската, Японската и Китайската православни църкви; спорен е въпросът за автономността на православните църкви в Корея, Украйна, Молдова, Латвия и т.н.

Поместните автокефални църкви се подреждат по старшинство според съответния диптих („двустранен“ – списък с имена на патриарси и православни църкви); към днешно време се използват преди всичко два диптиха, този на Константинополската и на Московската патриаршии; съществуват и други диптиси (напр. на БПЦ), в които подредбата на поместните православни църкви по старшинство не съвпада с тези два диптиха.

В диптиха на Константинополския патриархат поместните автокефални православни църкви са подредени по следния начин:
    1. Константинополска
    2. Александрийска
    3. Антиохийска
    4. Йерусалимска
    5. Руска
    6. Сръбска
    7. Румънски
    8. Българска
    9. Грузинска
    10. Кипърска
    11. Еладска (Гръцка)
    12. Полска
    13. Албанска
    14. Чешка и Словашка

В диптиха на Московския патриархат поместните автокефални православни църкви са подредени по следния начин:
    1. Константинополска
    2. Александрийска
    3. Антиохийска
    4. Йерусалимска
    5. Руска (Московски патриархат)
    6. Грузинска
    7. Сръбска
    8. Румънска
    9. Българска
    10. Кипърска
    11. Еладска (Гръцка)
    12. Албанска
    13. Полска
    14. Чешка и Словашка
    15. Американска

Естествено, Българската православна църква не приема това подреждане и настоява, че като по-древна от руската, сръбската и румънската църкви, тя следва да се намира преди тях. Подредбата според диптисите на БПЦ е следната:

1. Цариградска патриаршия
2. Александрийска патриаршия
3. Антиохийска патриаршия
4. Йерусалимска патриаршия
5. Грузинска православна църква
6. Българска православна църква
7. Сръбска православна църква
8. Руска православна църква
9. Румънска православна църква
10. Кипърска архиепископия
11. Гръцка архиепископия
12. Албанска православна църква
13. Полска православна църква
14. Чехословашка православна църква
15. Американска православна църква

15-те поместни автокефални православни църкви (Московски диптих) според годината на основаване, предстоятеля, града на съответната катедра, календара и богослужебния език.


Название
Основаване
Предстоятел
Катедра
Календар
Богослуж. език
1. Константино-полска
381 г.; патриархат от 451 г.
Вартоломей
Истамбул
ново-юлиански
гръцки и национални езици
2. Александрий-ска
І в. (ап. Марк); патриархат от 451 г.
Теодор ІІ
Александрия
ново-юлиански
гръцки, арабски, национални езици
3. Антиохийска
І в. (ап. Петър и Павел); патриархат от 451 г.
Йоан Х
Дамаск
ново-юлиански
арабски
4. Йерусалимска
І в.; патриархат от 451 г.
Теофил ІІІ
Йерусалим
юлиански
гръцки и арабски
5. Руска
988 г.; автокефалия от 1448 г.
Кирил
Москва
юлиански
църковно-славянски
6. Грузинска
1 в.; автокефалия от Антийхийската църква от 457 г.
Илия ІІ
Тбилиси
юлиански
старогрузински
7. Сръбска
ІV в.; автокефалия от Константинополската църква от 1219 г.
Ириней
Белград
юлиански
църковно-славянски, сръбски
8. Румънска
ІV в.; автокефалия от Константинополската църква от 1885 г.
Даниил
Букурещ
ново-юлиански
румънски
9. Българска
865 г.; автокефалия от Константинополската църква от 919 г.
Неофит
София
ново-юлиански
църковно-славянски, български
10. Кипърска
47 г. (ап. Варнава)
Хризостом
Никозия
ново-юлиански
гръцки
11. Еладска
І в. (ап. Павел); автокефалия от Константинополската църква от 1833 г.
Йероним ІІ
Атина
ново-юлиански
гръцки
12. Албанска
Х в.; автокефалия от Константинополската църква от 1937 г.
Анастасий
Тирана
ново-юлиански
албански, гръцки, арумънски
13. Полска
Х в.; автокефалия от Руската църква от 1948 г.
Сава
Варшава
юлиански
полски, църковно-славянски, украински
14. Чешко-Словашка
ІХ в. (Кирил и Методий); автокефалия от Руската църква от 1951 г.
Ростислав
Прешов
юлиански, грегориански
чешки/словашки църковно-славянски
15. Американска
1794 г.; автокефалия от Руската църква в 1970 г.
Тихон
Вашингтон
ново-юлиански
английски
Разпространение на православието по света


Православието е разпространено преди всичко на Балканския полуостров и в Източна Европа. Най-многобройната православна църква, руската, включва в състава си 40% от всички православни по света (включително ориенталните православни църкви). По-голямата част от населението са православни в следните държави: Беларус, България, Гърция, Грузия, Кипър, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Украйна и Черна Гора. Значително е православието в Босна и Херцеговина, Казахстан, Естония, Латвия, Киргизия, Албания, Туркменистан, Финландия и на Алеутските острови (щат Аляска). Православни живеят също така в Ливан (8%), Сирия, Йордания и Израил.


Структурна организация на Българската православна църква


Духовенство и църковнослужители; титуловане на духовните лица


монашеско духовенство

Патриархът: Негово Светейшество
Митрополит: Негово Високопреосвещенство
Епископ: Негово Преосвещенство
Архимандрит: Негово Високопреподобие
Йеромонах: Негово Всепреподобие
Архидякон, йеродякон и монах: Негово Преподобие
Монахиня: Нейно Преподобие


бяло духовенство

Протопрезвитер, иконом и архиерейски наместник: Негово Високоблагоговейнство
Протойерей: Негово Всеблагоговейнство
Свещеник, протодякон и дякон: Негово Благоговейнство

Богослужението могат да извършват само лица от мъжки пол, надлежно подготвени, избрани, ръкоположени и поставени за това свето служение.

В Православната църква има три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска и дяконска.
Първите епископи са били светите апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони. Първоначално дяконите прислужвали в църковните трапезарии, а по-късно започнали да прислужват и при богослужение.

Епископът е най-висшата степен на църковната йерархия. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветените лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг).
В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити.

Епископите у нас, които нямат епархия, заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват.

Всички митрополити у нас съставят Светия Синод, т.е. върховното управление на Църквата, в пълен състав, а четирима от тях, избрани за по четири години, образуват постоянно присъствие или ­ намаления състав на Св. Синод.
Председател на Св. Синод е патриархът или ако няма патриарх, Светият Синод се председателства от наместник-председател, който обикновено е старшият митрополит. 

Свещеникът (презвитерът, йереят) получава дара на служението си чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от св. Тайнства и требите. Той не може да извършва само тайнството Свещенство, да освещава храмове, антиминси и миро.

Свещеник, който се отличи с примерен живот и плодоносно служене, получава за награда офикията (отличието) - протойерей, т.е. старши свещеник.

Отличилият се протоиерей бива възвеждан в иконом; на някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията ставрофорен иконом.

Иконом, който е проявил похвална служба, става протопрезвитер.

Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири.

Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението.

Дяконите-монаси се наричат йеродякони, т.е. свещенодякони.
Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието протодякони, т.е. първи или старши дякони.

Йеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите.


Митрополити на епархиите на БПЦ:


Софийска – Неофит; Варненска – Йоан; Видинска – очаква се избор; Врачанска – Григорий; Плевенска – Игнатий; Русенска – Наум; Ловчанска – Гавриил; Неврокопска – Серафим; Пловдивска – Николай; Сливенска – Йоаникий; Старозагорска – Киприан; Великотърновска – Григорий; Доростолска – Амвросий; за САЩ и Канада – Йосиф; за Западна и Средна Европа – Антоний.



No comments:

Post a Comment