В Четвъртък, 14.09.2017 г.
ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

Молебен от 11 ч.

Неделя преди Въздвижение на Честния Господен Кръст

В днешната Неделя преди Въздвижението на Честния Кръст Господен св. Евангелие (Йоан 3:13-17) ни известява няколко основни християнски истини:

• че Христос е Слезлият от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето;

• че Бог обича творението Си – света, който Той създаде, и човека, който Той сътвори по Свой образ и подобие – и че поради тази обич Той отдаде Своя Единороден Син на света и на хората, тъй че те да повярват в Него и да наследят вечния живот;

• Бог изпрати Сина Си не да съди света, а светът да бъде спасен чрез Него.

Тези истини ни подготвят и за предстоящия празник на Въздвижението на Честния Кръст Господен, празнуван всяка година на 14 септември, та на него отново да си спомним кой бе разпънат на Кръста, как Той изкупи греховете на човечеството и като възкръсна се възнесе на небето и седна отдясно на Своя Отец. Строгият пост, който трябва да се спазва този ден, още повече усилва в нас желанието за молитва и стремеж да познаваме Бога така, както Той иска от нас, та със съзнателна вяра на ума и сърцето си непрекъснато да Го следваме при всякакви обстоятелства и през целия ни живот. Амин!

13-та Неделя след Петдесетница

Днешното литургийно евангелие (Мат. 21:33-42) ни поучава чрез притчата за лозарите и плодовете от лозето, като ни посочва, че плодовете трябва да се отдават на онзи, на когото принадлежат: за християните това са плодовете на вярата, добрите дела и неотклонното следване на Христа – като ги принасяме на Бога, Той ни обещава Царството Божие, а ако не ги принасяме, Царството ще бъде дадено на друг народ (срв. Мат. 21:43), а не на онези християни, които не принасят плодовете си навреме и без колебание.

 

И тъй, да дерзаем и всекидневно и всекичасно да принасяме плодовете на вярата, добрите дела и безрезервното следване на Христа, ако искаме в бъдния век да бъдем членове на Божието Царство! Амин!

Десета Неделя след Петдесетница

На днешната Неделя десета след Петдесетница на св. литургия се чете евангелското четиво от Матея 17:14-23 – това е събитието, случило се непосредствено след Преображение Господне, което отбелязахме миналата събота. А четивото ни казва, че апостолите се опитвали да излекуват обхванат от бяс човек, но не могли и попитали Иисуса: „Защо не можахме да го излекуваме“? А Той им отговорил: „Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.“

Ето колко е важно днес в тези Богородични постни дни да си спомним, че постът не само е спасителен, но той ни укрепва духовно и ни дава сили да преборим онова, което с никакви други средства не може да бъде победено; а каква по-голяма победа за вярващия от тази, да се пребори с греха в себе си и да подтиква и другите да правят същото?

И тъй, да дерзаем и винаги да помним, че постът и молитвата са най-мощното оръжие на християнина, което побеждава всяко зло и греховно в самите нас и в света! Амин!

Успение на Пресвета Богородица

Във Вторник, 15.08.2017 г.
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Празнична Утреня от 9.30 ч.

Света Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

Свето Преображение Господне

Преобразил си се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците си Твоята слава според силите им; нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе!

Ето как Църквата възпява днешният празник! Той ни подсказва, че Господ дава на вярващите да "вкусят" от Неговата слава според силите ни, според както всеки от нас може да я възприеме: един е облят от нея по-обилно, друг - по-оскъдно според нашата вяра и дръзновение, но всички ние сме Божии чеда и ако неотклонно следваме Господа, в бъдния век Той ще ни даде да съзерцаваме славата Му изобилно и преизобилно!

Нека светото Преображение да ни послужи и за наше собствено преобразяване, тъй че в ума и сърцето ни да пребивава образа на вечния живот и да прогонваме от тях образа на временното и суетното!

Отец Симеон ще бъде в годишен отпуск до 11 Август.

В Неделя, 30 Юли и Неделя 6 Август Храмът ще бъде отворен за поклонение до 13:30 ч. Иподякон Мартин ще чете Часове и Изобразителни от 11:30 ч.

В Неделя, 13.08.2017 г.

Възкресна Утреня от 9.30 ч.

Св. Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

Неделя на всички Светии

В днешната неделя 11 юни 2017 г., празнуваме Неделята на всички Светии. Ето какво ни казва тропаря на празника:

На Тебе, Който в целия свят с кръвта на Твоите мъченици като с багреница и висон Си украсил Твоята църква, заедно с тях Ти викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, мир дай на Твоя народ, а на нашите души - велика милост!

Отците на Църквата са установили този празник по три причини.

Първо, да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, т.е. духовния свят. Второ, да ни напомнят, че има много подвижници на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са увенчани от Него с "венеца на славата", макар мнозина да са останали безименни и неизвестни за света. И трето, да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух!

Петдесетница и видимата поява на св. Църква

На този велик празник - св. Петдесетница - Църквата пее тропаря:
Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа премъдрите рибарите, и като им прати Светия Дух, чрез тях улови целия свят. Човеколюбче, слава на Тебе!

А кондакът на празника ни говори:
Всевишният слезе и смеси езиците, като раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, Той призова към единство; затова и единогласно славим Всесветия Дух.

Икона на св. Петдесетница 

Тъкмо на Петдесетница Църквата стана видима за света и макар всички ние да говорим на различни езици и да принадлежим към различни църковни общности, Бог ни призовава към единство в Негово име! Разделението и осъждането е пагубно за вярата, а единството е сила и увереност, която произтича и се основава преди всичко на Бога, на Господа Иисуса Христа и на Неговия Свети Дух.

Неделя на св. Отци от 1-я Вселенски събор

Неделята след Възнесение Господне през тази година се пада да бъде Неделя на св. Отци от 1-я Вселенски събор. И литургийното евангелие, което се чете днес, също ни говори за истините на вярата, които тези св. Отци са приели по време на събора. Това е преди всичко истината за Божия Син и Неговия Отец и за спасението на човека. Защото сам Спасителят ни посочва какво е вечният живот, като казва: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.“ (Йоан 17:3) За вярващите Христос казва, че те „разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.“ (Йоан 17:7-8).

Вземайки истините за Бога Отца и за Божия Син от евангелието, св. Отци от 1-я Вселенски събор ни учат правилно да вярваме в Бога и да Го познаваме и следваме, ако искаме да имаме живот вечен. И тъй, да дерзаем и непрекъснато да се учим от евангелието и от богатото духовно наследство на светите Отци на Църквата!

Шеста Неделя след Пасха – на слепородения

И тази така известна история от евангелието – изцеляването на сляп човек – прилича на много други изцеления, които Христос върши през земното си служение. И в нея като че няма нищо особено – Иисус излекува поредния недъгав човек, и какво чудно има в това?

 

Чудното не е в самото излекуване, а във въпроса защо Христос лекува грешниците. В случая със слепия Той го прави, за да станат делата Божии явни за всеки; прави го, за да посрами книжници и фарисеи и всеки, който все още не е убеден, че Той и Божият Син; прави го, та излекуваният истински да Го изповядва и да му каже: Ти си Син Божи; и накрая, прави го, като казва: „за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Йоан 9:37). Не че Христос прави виждащите слепи – те сами правят себе си слепи за истинския Бог и за Неговия Син. Затова Той казва на фарисеите: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава."

 

И тъй, нека не бъдем като тях, а винаги да виждаме с духовните си очи и със сърцето си Онзи, Който не само ни дава телесно и духовно здраве, но непрекъснато ни призовава да Го следваме, като ни обещава Царството Небесно.

4-та Неделя след Пасха - Неделя на разслабения

В древния Йерусалим при така наречените Овчи порти се намирала къпалня, наречена "Дом на милосърдието," на еврейски Витезда. Тя имала пет отделения, пълни с множество болни: слепи, хроми, боледуващи от всякакви болести. Те стоели там и чакали да се случи чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна, а който успеел да влезе пръв в лечебната вода, непременно щял да оздравее.

Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус го попитал: "Искаш ли да оздравееш?" А той Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата." Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.

На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабения (т.е. на освободения от болест). Този човек чакал десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.

Понякога и ние изпадаме в подобна ситуация: боледуваме духовно и чакаме чудо, а не се сещаме, че още от кръщението си ние неотклонно имаме Човек до себе си - Иисус Христос, и стига да Му кажем: "Господи, изцели ме," Той ще побърза да излекува душевните ни болки. Ето защо да не униваме, а твърдо да вярваме, че каквото поискаме от Христа с вяра и упование, то ще ни бъде дадено, стига неотклонно да Го следваме и да пребиваваме в Неговата Църква.

Неделя на св. Мироносици

Не апостолите или други Христови ученици стават първи вестители на Неговото възкресение, а жените. Кои са тези жени? Това са жените, на които Христос не е разкривал тайните на бъдещето, както ги е разкрил на избраните от Него апостоли, жените, които не познават нито смисъла на смъртта, нито тайната на бъдещата победа и на наближаващото възкресение: те стояли при Кръста само заради любовта си към Христа и обичайки, са съпреживявали с Него. Тези, които Христос помолил да бъдат с Него в часа на страшната борба, Го оставили, разбягали се, отрекли се, а онези, които Той за нищо не е молил, Му останали верни със своята проста човешка любов. И ето - тази любов първа узнава за победата, на тази любов, на тази вярност първом се дава да узнае, че не трябва повече да плаче, че "победата е погълнала смъртта" и че такава безнадеждна раздяла никога вече няма да има.

Ето какъв е смисълът на възкресението за жените мироносици: то напомня, че единствени любовта и верността са сияели тогава в онзи безнадежден мрак; то ни призовава да запазим любовта и верността в света; то осъжда нашето малодушие, нашия страх, нашето вечно и робско самооправдание.

Именно в днешни дни особено се нуждаем от припомняне на тази любов и на простата човешка вярност. Настъпили са времена, когато и те биват развенчавани от възтържествувалото в света зло учение за човека и човешкия живот, но Възкръсналият от мъртвите Христос няма да остави своите верни, Своята Църква, на която и портите адови няма да надделеят!

Томина Неделя

Както всички знаем, през първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. Знаем също така, че след възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани.

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Какво направил ап. Тома? Той със страх и трепет погледнал раните на Спасителя, попипал Неговите животворни ребра и извикал: „Господ мой и Бог мой!“ (Иоан. 20:24-29).

Нека и ние не бъдем невярващи, но вярващи, и всекидневно да възкликваме към Господа: „Ти, Христе, Си мой Господ и мой Бог!“

Подготвителни и Празнични Църковни служби за Светото Възкресение, 2017 г.

Неделя, 02.04.2017 г., Св. Преп. Мария Египетска

Възкресна Утреня от 9.30 ч., Св Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

Събота, 08.04.2017 г., ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Който има възможност, да донесе върбови клонки за богослужението на Цветница.

Неделя, 09.04.2016 г., ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ 

(Цветница, Неделя Вая, Връбница)

Възкресна Утреня от 9.30 ч., Света Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон

по време на Утренята.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК, 13.04.2017 г.

Последование на 12-те Евангелия

за Страстите Христови

Начало: 18.30 ч.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК, 14.04.2017 г. (РАЗПЕТИ ПЕТЪК)

Опело Христово: Начало: 18.30 ч.

През целия ден Светото Разпятие е изнесено за поклонение в Храма. Това традиционно се

извършва чрез минаване под масата с поставеното на нея Св. Разпятие, като израз на

преклонение, съпричастие, "съпогребване" с Христа.

ВЕЛИКА СЪБОТА, 15.04.2017 г.

ВЕЛИКДЕНСКО ПАСХАЛНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Начало: 21.45 ч.

Христос Воскресе!: 22.00 ч.

Следва: Света Литургия

(Светото Възкресение се благовести в полунощ (0.00 ч. българско време),

което съответства на 22.00 ч. по Гринуич. Затова Пасхалното Богослужение

ще започне в 21.45 ч., с Лития с Благодатния Огън, последвана от Светата Литургия, на която желаещите могат да приемат Свето Причастие, като се изповядат при Отец Симеон по-рано през деня (преди 21:30). В Неделя сутрин не се отслужва Света Литургия (защото вече е отслужена в 0.00 ч.) а специално богослужение т. нар. "Второ Възкресение".

Неделя, 16.04.2017 г.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (Пасха, Великден)

Начало на богослужението: 11.00 ч.

(Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон преди богослужението.)

Понеделник, 17.05.2017 г.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Храмът е отворен за посещение през целия ден.

В Неделя, 23.04.2017 г. ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Утреня от 9.15 ч.

Света Литургия от 10.30 ч.

Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

4-та Неделя на Великия пост: преп. Йоан Лествичник

В четвъртата Неделя на Великия пост светата Църква ни предлага пример на най-високо духовно подвизаване - това на преп. Йоан Лествичник, който поради това е наречен така, защото съставил духовно съчинение със заглавие "Лествица", т.е. стълба, по която вярващият като че се изказва на небето и влиза в Царството Божие.

За мнозина четенето на Лествицата може да предизвика смущение и дори страх пред трудностите и човек да си каже: "Че кой може да се изкачи по тази стълба?" ­Но ние трябва да знаем, че за човека е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно. Можем да поемем по пътя на духовния живот, уповавайки се на тези слова, а не на своите сили. От нас Господ изисква само според мярата на нашите човешки сили, според мярата на човешкото ни разбиране, останалото ще получим от Бога според Неговата благодат.

Ето защо, пристъпвайки към четенето на "Лествицата", не бива да си поставяме като задача изкачването на недосегаемата й височина. Задачата на подвизаващия се е да работи за Господа през целия си живот. А какви ще са плодовете зависи от Бога.

По молитвите на преп. Йоан Лествичник, Господи Иисусе Христе, помилвай ни!

25 март: Свето Благовещение

На този свят ден Църквата пее тропаря на празника:

Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:

Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовести, 

затова и ние с него викаме на Богородица:

Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

А ето какво се пее в Акатиста:

Радвай се ти, която събра в едно противоположното;

радвай се ти, която съчета девството и раждането!

Радвай се ти, чрез която се прости престъплението;

радвай се ти, чрез която се отвори раят!

Радвай се, ключе, на Христовото царство;

радвай се надеждо на вечните блага!

Радвай се, Невесто неневестна!

На този ден пеем и любимото вече на нашата енория песнопение „Взбранной Воеводе“:

Взбранной Воеводе победительная, яко избавльшеся от злых,

благодарственная восписуем Ти раби Твои, Богородице,

но яко имущая державу непобедимую,

от всяких нас бед свободи, да зовем Ти:

радуйся, Невесто Неневестная.

Ето го и преводът:

На Тебе, бранната воевода, след като се избавихме от злини,

ние твоите раби, Богородице, записваме победни песни,

но и като имаща непобедима сила, благодарствени,

от всякаква беди освободи ни, за да ти зовем:

радвай се, Невесто неневестна.

И тъй, нека по молитвите на най-горещата застъпница за човешкия род пред нейния Син, Пресвета Богородица, още по-успешно да напредваме в живота в Христа!

Трета Неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

"Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое Воскресение Твое славим!" - ето какво пее на днешния ден Православната Църква.

Защо отдаваме такава голяма почит на Христовия Кръст?

- Защото кръстът е жертвеникът, на който Христос е принесъл Самия Себе Си за целия свят.
- На кръста Христос е преживял най-голямата болка и унижение за нас; заради нас е станал клетва, за да ни освободи от клетвата на греха и закона.
- Цялото Христо дело, цялото Негово човеколюбие е съсредоточено в Кръста.
- На кръста Богочовекът разруши трагедията на човешката свобода, причинена от непослушанието на първосъздадените хора, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8).
- На Кръста Христос победи смъртта – със смърт смъртта потъпка – с това, че направи нашата смърт Своя, а със Своето Възкресение ни дари живот и нетление.
- Чрез Кръста Христос ни направи приятели с Бога Отца и ни дари опрощение на греховете.
- На Кръста Христос по най-убедителен начин ни показа, че ни обича с безпределна любов, дори и тогава, когато Го разпъваме.

Нека отново да възпеем тържеството на днешния ден: "На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим". Амин!

Втора Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама

На втората Неделя на Великия пост православната Църква чества паметта на светия Божи угодник Григорий Палама. Като проследим живота му ще видим, че науката и философията не отдалечават човека от Бога, ако човек искрено и неотклонно Го търси и Го следва. Григорий се родил в аристократично семейство, задълбочено изучавал философията и богословието, дори още като младеж на 17 години чел лекция в императорския дворец – за силогистичния метод на Аристотел.

Но тъкмо философията показала на младия Григорий, че Бог може да бъде познат чрез аскетични подвизи и „тайнозрение“ – безмълвна молитва на сърцето и „виждане“ на Бога, „както си е.“ Тъй и св. Йоан Богослов казва: „Сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.“

Ето защо не трябва да мислим, че днешното знание и науките отдалечават човека от Бога: Бог става достъпен за всеки, който Го търси от сърце и неотклонно Го следва. Бог не иска от нас да изоставим света и знанието, а иска да Го търсим и да Го следваме тъкмо като живеем в света и ползваме знанията си в своята работа или въобще в живота си. Нека и ние като св. Григорий да се опитваме да познаем Бога, „както си е“, и да не преставаме да сме в общение с Него, защото в общуването ни с Бога най-добре разбираме, че Той е Пътят, Истината и Животът.

Първа Неделя на Великия пост: Неделя на Православието

Днешното литургийно евангелие ни говори за срещата на Натанаил с Господа Иисуса Христа. Натанаил разбира със сърцето си, че Иисус не е само пророк или велик учител, а е Божият Син! Като награда за неговото прозрение Христос му казва една от истините на Царството: „Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески“ (Йоан 1:51).

В тази първа неделя на Великия пост Църквата празнува Неделята на Православието. Това ще рече, че празнуваме Неделята на истинската Христова Църква – Православната. Това е Църквата, чиито вярващи виждат небето отворено: чрез вярата на сърцето си те непрекъснато гледат Божието лице и следват Господа, а Царството е отворено за тях, стига ревностно да изповядват вярата си в Христа.

Светите икони, свещите, стенописите, тамянът, иконостасът и т.н. са само помощни средства на нашата вяра, но без тях животът на вярващия в Бога би бил непълен: Бог иска от нас подвизи в Негово име, без изрично да указва кои са духовни, и кои са телесни, защото в настоящото ни състояние едното не може да бъде мислено без другото. Почитането на светите икони, молитвата, участието в светите тайнства, постът, църковната дисциплини и т.н. са едновременно духовни и телесни усилия за единение с Бога.

Особено в днешната неделя, наречена още Тържество на Православието, когато Съборът утвърди иконопочитанието, да си спомним истинското назначение на светите икони и на всички останали средства на подвижничество във вярата, та чрез тях и чрез Божията благодат да получаваме все по-ясна увереност в принадлежността ни към Божия народ и да имаме все по-голяма надежда за спасение на душата и вечния живот! Амин!