История на Общината





A short summary of the life of Dr. Metodi Kussev, founder of the Bulgarian Orthodox Church community in London.

In the summer of 1979, when Dr Metodi Kussev reached retirement age, he was able to realise a dream he had nurtured since he came to live in London in 1946.
To establish a Bulgarian Orthodox Parish in London to provide a place for Bulgarians in Britain to meet, worship, converse in their native tongue and make friends. In short an ‘obshtina’, a community.
He was able to do this thanks to his faith and the support of the many contacts he had made in Bulgaria and Britain over the years
Methodi Iliev Kussev was born in Pazardjik, Bulgaria, to Ilya Kussev, a Macedonian Bulgarian father and Theophana, a Bulgarian mother.
Ilya named the baby Metodi for his uncle, the Metropolitan Metodi of Stara Zagora, who had campaigned tirelessly for a Bulgarian exarchate and for the country’s liberation from the Ottoman yoke while he was an Archimandrite. He had also reported the Bashi-bazouk reprisal massacre of Christians at Batak to the foreign correspondents and ambassadors in Stamboul. The ensuing public outcry all over the civilised world resulted in Gladstone taking up the cause of the Bulgarians.   

Ilya who had studied agronomy at the University of Montpelier was asked to work for his uncle on his reafforestation project of Stara Zagora’s stony hill, which became the Ayasmoto.
The young Metodi Kussev was sent as a boarder to the seminary of Sts Kiril and Metodi in Plovdiv, where he learned that the chaplain, Fr Nikodim Piperov, had studied Theology at Oxford in the 1920’s.
When Metodi Kussev, five years later, met Exarch Stefan, he was asked his plans for further study.
Metodi Kussev replied that he wished to study under the Russian orthodox theologian, Fr Sergius Bulgakov at the Academy in Paris.
While studying there in 1939, M. Kussev was invited to visit England by Nicholas Zernov, one of the founders of the Anglo Orthodox Fellowship of St Alban and St Sergius.
When war broke out on September 3rd,Metodi Kussev claimed sanctuary, while staying at the Priory of the Society of the Sacred Mission, in Kelham, Nottinghamshire.
Once he had mastered English at Kelham, part of Gladstone’ first parliamentary constituency, Metodi Kussev sought to continue his Theological studies at an English University.
In 1942 Metodi Kussev proceeded to Durham University where he gained a Bachelor’s degree studying under Professor Ramsey, an admirer of the Orthodox church, as his tutor for 3 years.  
At Durham Metodi Kussev was introduced to Kathleen Harrison, an English student, who 3 years later became his wife. After the war Kathleen Kussev began working for International Student Service. Its chairman, Professor Rose was director of London University school of Slavonic studies, where Metodi obtained the position of assistant lecturer in Bulgarian in 1947 and began research on the Medieval Bulgarian saint Kliment of Ohrid, pupil of Sts Cyril and Methodius, devisers of the first Bulgarian alphabet. And in 1955 was awarded his doctorate by London University.
At SSEES M. Kussev began his 40 year career as a teacher of Bulgarian to future British embassy diplomats.
In 1968, Fr Piperov, now Metropolitan of Sliven, invited his former pupil to revisit Bulgaria after an absence of 30 years. Metodi Kussev agreed to go and was pleasantly surprised by the warm welcome he received from former associates.
Kiril, the church history scholar Metropolitan, of Metodi Kussev’s youth, was now Patriarch and he commissioned Metodi Kussev to undertake research in the British National archives on the role of British Public opinion and the Anglican church in Manchester in galvanising Gladstone to campaign for Bulgaria’s Liberation.
When Metodi Kussev’s former tutor, Professor Ramsey, now Archbishop of Canterbury, was invited to visit Bulgaria in 1972, two of Metodi Kussev ’s former pupils, Ambassador Bolland and Rosalind McKechnie, from the British Embassy, were at the airport to greet Dr Ramsey.
When Patriarch Maxim came to Britain in 1973, Metodi Kussev was invited to be part of the Bulgarian delegation at Lambeth palace.
In 1979, the Holy Synod, of which Fr Piperov was now a member, decided to establish Bulgarian Orthodox parishes in Western Europe.
Metodi Kussev turned to the Fellowship of St Alban and St Sergius where he had become a trustee and accepted their offer of the use of their chapel as the 1st home of the parish of St John of Rila. And when the Fellowship moved to Oxford in 1991 and the Holy Synod had to withdraw its financial support for the parish, Metodi Kussev turned to the Archbishop of Canterbury’s secretary for foreign relations, Canon Platten, the Bulgarian Ambassador in London, Ivan Stancioff and Fr John Salter of the Anglican and Eastern Churches Association to assist with creating the parish’s current home.
Dr Kussev was also the founder of a Chitalishte, now part of the Cultural Institute and the Church Sunday School for which he secured funding.
Metodi Kussev died on February 16th 2000 in his beloved Algarve, Portugal, a country he had come to love, in his retirement and which reminded him of his happy childhood in provincial rural Bulgaria.

Text prepared by Simon Kussev

Кратка биография на д-р Методи Илиев Кусев, основател на Българската Православна Църковна Община в Лондон
През лятото на 1979 год., когато д-р Методи Кусев достига пенсионна възраст, той успява да реализира една своя съкровена мечта, която храни от самото си установяване в Лондон през 1946 год, а именно: да създаде българска православна енория в Лондон, която да предостави възможност на българите да се срещат, молят и общуват заедно на техния роден език, да създават приятелства или накратко да се основе Община.
Той успява да осъществи това благодарение на своята вяра и на многото контакти, които създава през годините в България и Британия.
Методи Илиев Кусев е роден в Пазарджик в семейството на македонския българин Иля Кусев и българката Теофана.
Иля нарича детето на своя чичо, Старозагорския митрополит Методий, който още по времето на своето архимандритство се бори неуморно за Българска Екзархия и за освобождаването на България от турско иго. Той съобщава също така на външните кореспонденти и посланици в Истанбул за репресиите и жестокото избиване на християните от башибозуците в Батак. Последвалото обществено възмущение принуждава Гладстон да се заеме с българската кауза.
Иля, който следва агрономство в Монпелиерския университет, е призован да работи за своя чичо по неговия залесителен проект на каменистите хълмове на Стара Загора. Местността се превръща в първия в България градски парк от европейски тип наричан Аязмото или парк „Митрополит Методий Кусев“.
Младият Методи Кусев е изпратен да учи в Семинарията „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив като пансионер.

Там той научава, че свещеникът, който служи като капелан –отец Никодим Пиперов, е завършил богословие в Оксфорд през 20-те години на 20 век.
Когато Методи се среща 5 години  по-късно с екзарх Стефан и бива запитан какви са му плановете за по-нататъшно обучение, той отговаря, че би желал да учи при руския православен богослов отец Сергей Булгаков в Духовната Академия в Париж.
През 1939 год., по време на следването му в Париж, той бива поканен от Николай Зернов, един от основателите на Английското православно братство „Св. Албан и св. Сергий“, да посети Англия. Когато на 3-ти септември същата година избухва войната, Методи Кусев, който е на посещение по това време в манастира на Сдружението на Свещената Мисия в Келъм, Нотингамшайър, подава иск за политическо убежище в Англия.
След като Методи Кусев усъвършенства английския си език в Келъмския манастир, който е част от първия парламентарен избирателен район на Гладстон, той започва да търси възможности да довърши своето богословско образование в един от английските университети.  В 1942 година той се отправя към Дърамския университет, където получава бакалавърска степен под ръководството на големия почитател на православната църква, проф. Рамзи, който е негов преподавател в продължение на 3 години.
В Дърам Методи Кусев се запознава с английската студентка Катлийн Харисън, която 3 години по-късно става негова съпруга. След войната Катлийн Кусев започва да работи за “Интернационалната студентска служба”. Председателят на организацията, проф. Роуз, е директор на Лондонския университет за славянски езици, където през 1947 г. Методи Кусев получава позиция на асистент-лектор по български език. Там М. Кусев започва своето изследване на средновековния български светец Климент Охриски, ученик на създателите на славянската азбука Кирил и Методий.
През 1955 Методи Кусев получава от този Университет  докторска степен.
В отдела на Университета за славянско и източно-европейско обучение (SSEES) той започва своята 40-годишна кариера като учител по български език,  на бъдещите дипломати на Британското посолство в България.
През 1968 г. отец  Никодим Пиперов, който е станал вече Сливенски митрополит, поканва своя бивш ученик да посети България след 30-годишно отсъствие. Кусев приема поканата и остава приятно изненадан от топлото посрещане на своите бивши колеги.
Кирил, митрополитът-изследовател на църковната история от времето на младостта на Методи, е вече патриарх и възлага на Кусев да започне изследване на британските национални архиви за ролята на англиканската църква в Манчестър и на британското обществено мнение в подбуждането на Гладстон да се включи в кампанията за освобождаването на Бългория.
Когато през 1972 г. бившият учител на М. Кусев,  професор Рамзи, който е вече архиепископ на Кентърбъри, е поканен да посети България, той е посрещнат на летището от двама бивши ученици на М. Кусев, представители на Британското посолство в София -  посланика Боланд и Розалинда Маккехни.
При посещението на патриарх Максим в Британия през 1973-та М. Кусев е поканен да бъде член на делегациата в двореца Ламбет.
В 1979 год. Светия Синод, на който митр. Никодим Пиперов е вече член, решава да създаде Български православни енории в Западна Европа.
Методи Кусев се обръща към Братството „Св. Албан и св. Сергий“, в чийто управителен съвет той членува и приема тяхното предложение да се използва техният параклис, който става първият дом на българската енория „Св. Иоан Рилски“. А след като Братството се премества в Оксфорд в 1991 год. и Светият Синод трябва са оттегли финансовата си подкрепа за Енорията, М. Кусев се обръща за помощ  в създаването на сегашния дом на църквата към секретаря  за чуждестранни взаимоотношения на Кентърбарийския епископ, каноник Платтен; към българския посланик в Лондон Иван Станчов и към отец Джон Салтър от Асоциацията на англиканските и източните църкви.
Д-р Кусев създава и Читалище, което е днес е част от Културния институт, както и Неделното училище към църквата “Св. Йоан Рилски”, за което осигурява средствата.
Методи Кусев умира на 16 февруари 2000 г. в неговия любим Алгарв в Португалия, в страната, която той обиква в своите пенсионни години и която му напомня за неговото щастливо детство в България.

Текстът подготви Саймън Кусев
Превод: Д. Гамалова



No comments:

Post a Comment