Православна енория „Св. Йоан Рилски Чудотворец“
гр. Лондон, Великобритания
Християнски образователен курс 2017 - 2018 г.
Тема 6
Римокатолицизъм: Европа
1. Европейското лице на римокатолицизма
Католическата
църква в Европа е част от „вселенската“ католическа църква, която се управлява
от Светия престол във Ватикана. Статистиките сочат, че малко повече от една
трета (около 37%) от населението на Европа принадлежи към римокатолическата
църква. Същевременно в Европа живеят около една четвърт от всички римокатолици
по света (около 26%). Това се дължи на миграционните процеси, а също така на
мисията на католическата църква.
Присъствието на
тази църква в Европа неминуема я поставя в някакво отношение към европейските
структури. Ватиканът е независима държава и би могла да встъпва в различни
отношения с тези структури, но поради факта, че той е теокрация (а не
демокрация), Ватиканът не може да бъде член на Европейския съюз или друго
демократично сдружение на държави. Но поради тесните връзки между Ватикана и
Италия римокатолическата църква все пак поддържа определени взаимоотношения с
различните европейски структури.
От 1970 година
насам Европейският съюз е дал правото на представител на Ватикана (апостолски
нунций) да взема участие в работата на различни комисии. Нещо повече: макар
Ватиканът да не е член на Съюза, той е въвел еврото за валута на държавата, а границите
му със страните от Шенген са отворени.
Ватиканът дори
може да изразява мнение по отделни социални въпроси на Европейския съюз (а дори
и по някои политически въпроси), например през май 2016 г., когато папа Франсис
получи наградата Шарлеман, той разкритикува „кризата на солидарността“ в Европа
и осъди „стремежите към защита само на собствени национални интереси, новата
национализация и разделенията“.
На европейско
ниво работи Съвет на европейските епископи, който включва провеждането на
редовни събрания (конференции) на 33-те римокатолически епископски конференции,
архиепископа на Люксембург, архиепископа на Монако, Маронитската католическа
архиепископия на Кипър, католическия епископ на Кишинев, католическата епархия
на Закарпатските области на Украйна и апостолическия администратор на Естония.
Секретариатът на този Съвет се намира в Сейнт Гален в Швейцария.
На европейско
ниво работи също така Комисия на епископските конференции (събрания) на Европейската
общност, която е обединение (асоциация) на епископските конференции на
католическата църква в страните-членки на Европейския съюз; представители на
тези конференции вземат участие в дейностите на редица европейски институции.
Постоянният секретариат на Комисията се намира в Брюксел, Белгия. Комисията е
учредена през 1980 г. на мястото на съществуващата преди това Пастирска служба
на европейското католичество.
В Европа работят
и различни организации на католици-миряни, особено сред младежите. Международната
федерация на движението на католическата енорийска младеж обединява голям брой
младежки лидери от местни католически енории, които работят за изпълнение на
целите и задачите на римокатолическата църква. Друга подобна организация е
Международното движение на католическата селскостопанска и селска младеж, която
по подобен начин работи за изпълнение на мисията на католицизма. Съществуват и
такива организации, като Световно движение на християнските работници,
Международна платформа за сътрудничество в областта на развитието и
солидарността, и т.н.
Римокатолическата
църква в Европа се отличава и с някои типично европейски католически
забележителности, които се посещават от стотици хиляди и милиони хора всяка
година, такива като града-държава Ватикана, заедно с град Рим, Сантяго де
Компостела – както самият град в Испания (областта Галиция), така и централната
катедрала в него, в която се намира светилище, посветено на ап. Яков (счита се,
че той е първият апостолски мъченик за вярата), града Асизи в областта Умрия на
Италия с двете папски базилики, и други подобни забележителности.
2. Римокатолицизъм и източните църкви
Източните
католически църкви са бивши източни православни църкви, които са приели
римокатолицизма и намират се в пълно евхаристийно общение с Ватикана и приемат
учението на католическата църква, включително главенството на римския папа.
Тези църкви се наричат също така Католически църкви с източен обред, Гръко-католически
църкви, Униатски католически църкви и т.н.
Към днешно време това са 23 независими в своето управление църкви, които до голяма степен са запазили обредите си и характера на богослужението, но са приели догматите на католицизма и главенството на римския папа, чието име се поменува на всяка служба. Начело на тези църкви стоят патриарси, митрополити или архиепископи, в зависимост от историческите и църковните условия на дадената църква. Броят на вярващите от тези църкви е около 16 милиона, което е около 1.5% от общия брой римокатолици по света (около милиард и 220 милиона); вярващите на „латинската“ римокатолическа църква са около 1 милиарда и 200 милиона.
Към източните
католически църкви принадлежат църковни общини с различна богослужебна
традиция, такива като Източно-православни (наричани още византийски),
Александрийски, Арменски, Източно-Сирийски и Западно-Сирийски; те са
разположени преди всичко в Близкия Изток, Източна Африка, Източна Европа и
Индия. Тези църкви следват църковния канон по традиция, т.е. онзи канон, който
е действал в дадената църква преди обединението с Рим. Например, всяка източна
католическа църква решава сама за себе си дали свещениците могат да бъдат
женени или неженени, дали причастието да се дава и под двата вида (хляб и вино
– Тяло и Кръв Христови) или само под единия (хляба – Тялото Христово), дали да
позволяват причастие на вярващи от традиционните източни православни църкви, и
т.н.
Ето списък на
източните католически църкви, заедно с други данни, такива като година на
обединение с Рим, литургичен обред, седалище, брой на епархиите (юрисдикциите),
брой на епископите и брой на вярващите.
Название
|
Год. на обедин. с Рим
|
Обред
|
Седалище
|
Структурно оформление
|
Юрис-дикции
|
Епи-скопи
|
Вярващи
|
Албанска гръко-католическа църква
|
1628
|
Византийски
|
Вльора, Албания
|
Апостолска администрация
|
1
|
1
|
3800
|
Арменска католическа църква
|
1742
|
Арменски
|
Бейрут, Ливан
|
Патриархат
|
17
|
15
|
736 000
|
Белоруска гръко-католическа църква
|
1596
|
Византийски
|
-
|
-
|
0
|
0
|
7000
|
Българска гръко-католическа църква
|
1861
|
Византийски
|
София
|
Апостолически екзархат
|
1
|
1
|
38 000
|
Гръко-византийска католическа църква
|
1829
|
Византийски
|
два екзархата: гръцки и турски
|
без определена структура
|
2
|
1
|
6 000
|
Гръко- католическа църква на Хърватия и Сърбия
|
1611
|
Византийски
|
две – едно в Хърватия и едно в Сърбия
|
без определена структура
|
3
|
4
|
59 000
|
Еритрейска католическа църква
|
2015
|
Александрийски
|
Асмара, Еритрея
|
Митрополия
|
4
|
4
|
155 000
|
Етиопска католическа църква
|
1846
|
Александрийски
|
Адис Абеба, Етиопия
|
Митрополия
|
4
|
4
|
230 000
|
Италианско-Албанска гръко-католическа църква
|
1784
|
Византийски
|
две епархии и едно териториално абатство
|
без определена структура
|
3
|
2
|
61 000
|
Коптска католическа църква
|
1741
|
Александрийски
|
Кайро, Египет
|
Патриархат
|
7
|
10
|
175 000
|
Македонска гръко-православна църква
|
2008
|
Византийски
|
Скопие, Македония
|
Апостолски екзархат
|
1
|
2
|
15 000
|
Мелкитска гръко-католическа църква
|
1726
|
Византийски
|
Дамаск, Сирия
|
Патриархат
|
25
|
30
|
1 523 000
|
Румънска гръко-католическа църква
|
1697
|
Византийски
|
Блаж, Румъния
|
Архиепископия
|
6
|
8
|
160 000
|
Руска гръко-католическа църква
|
1905
|
Византийски
|
без постоянно седалище
|
без определена структура
|
2
|
0
|
няма данни
|
Рутенска византийска католическа църква
|
1646
|
Византийски
|
Питсбърг, САЩ
|
Митрополия
|
6
|
7
|
646 000
|
Словашка византийска католическа църква
|
1646
|
Византийски
|
Прешов, Словакия
|
Митрополия
|
4
|
5
|
240 000
|
Сирийска католическа църква
|
1781
|
Западно-Сирийски
|
Бейрут, Ливан
|
Патриархат
|
14
|
10
|
159 000
|
Сирийска Маронитска църква
|
4 век
|
Западно-Сирийски
|
Бкерке, Ливан
|
Патриархат
|
25
|
41
|
3 290 000
|
Сирийско-Малабарска католическа църква
|
от апост. време, латинизирана в 1599
|
Източно-Сирийски
|
Ернакулам-Ангамали, Индия
|
Архиепископия
|
32
|
58
|
4 190 000
|
Сирийско-Маланкарска католическа църква
|
от апост. време, отново присъединена в 1930
|
Западно-Сирийски
|
Тривандрум, Индия
|
Архиепископия
|
12
|
16
|
450 000
|
Украинска гръко-католическа църква
|
1595
|
Византийски
|
Киев, Украйна
|
Архиепископия
|
31
|
44
|
4 637 000
|
Унгарска гръко- православна църква
|
1646
|
Византийски
|
Дебрецен, Унгария
|
Митрополия
|
3
|
2
|
255 000
|
Халдейска католическа църква
|
1830
|
Източно-Сирийски
|
Багдат, Ирак
|
Патриархат
|
22
|
17
|
640 000
|
Други юрисдикции
|
от 1945 до 2016 г.
|
различен тип
|
на различни места
|
ординарий
|
6
|
6
|
148 000
|
Според обреда, те
могат да бъдат разпределени така:
Александрийски
обред: етиопска, еритрейска и коптска;
Арменски обред:
арменска
Византийски
обред: албанска, белоруска, българска, гръцка, италианско-албанска, македонска,
мелкитска, румънска, руска, рутенска, словашка, украинска, хърватско-сръбска;
Източно-Сирийски
обред: сирийско-малабарска, халдейска;
Западно-Сирийски
обред: маронитска, сирийска, сирийско-маланкарска.
3. Европейска статистика на римокатолицизма
Според
католически източници, повече от 90% от населението на някои европейски страни
са католици: Италия (97%), Малта (97%), Испания (95%), Белгия (95%), Португалия
(94%), Полша (90%); следват Ирландия (87%), Хърватия (86%), Литва (77%),
Австрия (74%), Словакия (69%) и т.н.
Според други
източници (напр. независими статистически институти), разпределението на
европейските страни по брой на католиците в тях е друго: Сан Марино (90%),
Малта (89%), Андора (88%), Полша (86%), Хърватия (86%), Португалия (85%),
Италия (84%), Монако (82%), Ирландия (78%), Литва (77%), Лихтенщайн (76%),
Испания (70%), Франция (ок. 66%), Словакия (62%), Австрия (59%), Белгия (58%) и
т.н. Данните за България са ок. 0.5% (ок. 38 000 човека), за Великобритания –
ок. 9% (ок. 5 700 000 човека).
No comments:
Post a Comment