Светите отци учат, че богатството само по себе си не е
зло, стига умът и сърцето на човека да не са само с богатството му, но първом
да търсят Бога, а всичко останало ще им се придаде. Когато събираме за себе си
и същевременно забравяме за Бога, тогава богатството ни е за осъждане. Така
направил и богаташът от евангелския разказ, който се чете на днешната св.
литургия: събирал-събирал, трупал-трупал и си мислел, че до края на живота си може
да яде, да пие и да се весели! А Бог простичко му казал: „Безумнико, нощес ще
ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?“ И допълва: „Тъй
бива с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“
А как се богатее в Бога? Като търсим първо Неговата воля,
а Той като знае от какво имаме нужда – ще ни го даде. И тъй можем да бъдем
богати и същевременно винаги да търсим Бога, а не да се прилепяме към
богатството си и да мислим, че то ще ни осигури щастие тук на земята – щастието
може да бъде само в Бога, в смирението и в добрите дела за нашите ближни (т.е.
за всички хора).
И тъй,
да са обогатяваме в Бога, да си събираме съкровища на небето, а всичко останало
ще ни се придаде, защото Бог вижда в сърцето ни и знае от какво имаме нужда!
No comments:
Post a Comment